„Част от твоя свят“ от Аби Хименес

Издателство Ибис представя „Част от твоя свят“ от Аби Хименес

Една история за истинската, дълбока и чиста любов!

Aлексис Монтгомъри е родена в богато семейство на потомствени лекари, основали една от най-престижните и модерни болници в страната. Въпреки че свръхамбициозните ѝ родители искат тя да продължи семейната традиция и да стане световноизвестен хирург, Алексис не се нуждае от слава. Тя се чувства добре като „обикновен“ лекар в спешно отделение.

Светът на Алексис се обръща с главата надолу, когато колата ѝ закъсва насред нищото и получава помощ от Даниел Грант. Отраснал в бедно семейство в малко градче, той е пълната противоположност на изтънченото градско момиче. Но всяка минута, която Алексис прекарва с Даниел в родния му град, ѝ помага да открие какво наистина е важно за нея. Обаче, ако позволи връзката им да се превърне в нещо повече от краткотрайна авантюра, това би означавало да се откаже от семейната традиция и да обърне гръб на родителите си, които никога не биха приели Даниел.

Да въведе Даниел в своя свят, е невъзможно, както и да стане част от неговия, но тя не може просто така да се откаже от радостта, която е намерила с него. При толкова много различия между тях, как Алексис да избере между своя свят и неговия?

Топъл и затрогващ роман, изпълнен с искрени моменти, хумор и нежност, които превръщат четенето в истинско удоволствие. Тази история ще ви развълнува и ще ви напомни за значението на това да останеш верен на себе си. Книга за всеки, който търси вдъхновяващо и сърдечно четиво!

ОТКЪС

Глава 1

АЛЕКСИС

Нощни пеперуди изпълниха светлината от фаровете ми над високата трева в канавката. Все още стисках волана, а сърцето ми блъскаше в гърдите.

Бях свърнала, за да избегна един енот в мъглата, и се озовах в плитък ров край пътя. Бях добре. Разтърсена, но добре.

Опитах да тръгна на задна, но гумите забуксуваха. Вероятно имаше кал. Ох. Трябваше да взема джипа вместо седана.

Изключих двигателя, пуснах аварийните светлини и позвъних на пътна помощ. Казаха ми, че ще трябва да почакам час!

Перфектно. Просто перфектно.

Все още бях на два часа път от дома, заседнала на някаква безлюдна отсечка между погребалния дом в Сидър Рапидс, Айова, от който тъкмо бях тръгнала, и къщата ми в Минеаполис. Умирах от глад, трябваше да ползвам тоалетна и носех оформящо бельо. Общо взето, големият финал на най-ужасната седмица в живота ми.

Обадих се на най-добрата си приятелка, Бри. Вдигна след първото позвъняване.

– И? Как беше адската седмица?

– Ами мога да ти кажа как завърши – рекох, накланяйки седалката си назад. – Току-що вкарах колата си в канавка.

– Олеле. Добре ли си?

– Да.

– Обади ли се на пътна помощ?

– Да. Ще чакам час. И нося оформящо бельо от спандекс.

Тя си пое въздух през зъби.

– Бельото на Сатаната? Не се ли преоблече, преди да тръгнеш? Сигурно си избягала оттам, все едно те гонят. Къде си? – попита тя.

Надникнах през предното стъкло.

– Нямам представа. Буквално по средата на нищото. Даже не виждам улични лампи.

– Прецака ли си колата?

– Не знам – казах. – Не съм имала възможност да изляза, за да проверя. Не мисля. – Размърдах се неудобно в седалката. – Знаеш ли какво? Задръж. Ще ги сваля.

Откопчах си колана и наклоних седалката колкото можеше. Свалих обувките си с токчета и ги хвърлих на пасажерската седалка, след това се пресегнах, за да си сваля ципа. Измъкнах се от презрамките на сутиена, облегнах се назад и вдигнах черната си коктейлна рокля до хълбоците, подпъхвайки палци в горната част на спандекса.

Нямаше никого наоколо. От половин час не бях видяла друга кола по този път. Но точно когато започнах борбата с бельото, през задното стъкло се изля светлина от фарове – ама разбира се, че така ще стане.

– Гадост! – въздъхнах, размърдвайки се по-бързо.

Беше като да се опитвам да се измъкна от обхващащ цялото тяло компресионен чорап, докато ми засичат време. Чух да се затръшва вратата на кола и обезумях, борейки се със спандекса и смъквайки го надолу под волана до колената, а после го сритах точно когато някой се приближи до прозореца ми.

Голямо, рошаво куче изникна от нищото и скочи върху вратата ми, за да ме огледа. А после зад него застана брадат бял мъж с дънково яке с вълнена яка.

– Хънтър, долу. – Той дръпна кучето от колата ми и почука с кокалчета по стъклото. – Хей, добре ли сте?

Ципът ми все още беше наполовина смъкнат, а роклята бе вдигната почти над бедрата ми.

– Добре съм – казах, придърпвайки роклята надолу и завъртайки се, за да обърна голия си гръб към пасажерската седалка. – Беше енот.

Той сложи ръка до ухото си.

– Съжалявам, наистина не мога да те чуя.

Смъкнах прозореца с няколко сантиметра.

– Свърнах рязко заради енот. Добре съм – повторих, този път по-силно.

Изглеждаше развеселен.

– Да, имаме доста от тях наоколо. Искаш ли да те издърпам?

– Вече се обадих на пътна помощ. Но ти благодаря.

– Щом си се обадила, значи чакаш Карл – каза той. – Може да си поседиш известно време. – Кимна надолу по пътя. – На шестата бира е, във „Ветераните“.

Затворих очи и въздъхнах уморено. Когато ги отворих, мъжът се усмихваше.

– Дай ми секунда, ще те издърпам.

Не ме изчака да отговоря, просто заобиколи колата ми.

Побързах да си вдигна ципа. След това отново взех телефона си.

– Някакъв тип ще ме издърпа – прошепнах на Бри.

Завъртях огледалото си за задно виждане, за да видя регистрационния му номер, но фаровете му ме заслепяваха. Чувах тракане на метал отвън. Кучето отново скочи, за да ме види през прозореца. Късата му опашка се размаха и то излая.

– Това куче ли е? – попита Бри.

– Да. Принадлежи на мъжа – казах, клатейки глава на кучето. Ближеше стъклото.

– Защо си толкова запъхтяна?

– Бях насред опита си да сваля спандекса, когато той се появи – казах, грабнах бельото от пода и го натиках на топка в чантата си. – Бях наполовина гола, когато се приближи до прозореца.

Тя се разсмя толкова силно, че трябваше да отдръпна телефона от ухото си.

– Не е смешно – прошепнах аз.

– Може би за теб не е – отвърна тя, все още смеейки се. – И как изглежда този тип? Някакъв зловещ старец?

– Не. Всъщност е някак си сладък – казах, опитвайки се да проследя действията му в страничното огледало.

– Ааааа. А ти как изглеждаш?

Сведох поглед към себе си.

– С прическа и грим, черна погребална рокля…

– Онази на „Долче“?

– Да.

– Значи изглеждаш секси. Ще остана на телефона с теб, в случай че те убият.

– Ха. Благодаря. – Облегнах се на седалката.

– А погребението беше ли гадно? – попита Бри.

Изпуснах продължителна въздишка.

– Беше много зле. Всички постоянно ме питаха къде е Нийл.

– Какво им каза?

– Нищо. Че сме скъсали и не искам да говоря за това. Нямаше да се дам. И разбира се, Дерек не се появи.

– Ама че момент уцели да е в Камбоджа. Изпуска цяяялото забавление – каза Бри.

Близнакът ми има склонност да избягва семейните драми. Не мога да кажа, че е знаел, че прабаба Лил ще умре внезапно в старческия дом и че ще бъда набутана сама в леговището на лъва за тридневното семейно събиране под формата на погребение, което последва… Но така или иначе, беше съвсем типично за него.

Смъкнах прозореца с още няколко сантиметра, за да мога да погаля кучето. Имаше рунтави вежди като на старец и големи златисти очи, които го караха да изглежда стреснат да ме види.

– Мама свърши наистина добра работа с речта – казах, почесвайки ухото на кучето.

– Не ме изненадва.

– А Нийл ми писа съобщения през цялото време.

– Също не ме изненадва. Този мъж е напълно безочлив. Ти отговори ли му?

– Ъ, не – отвърнах.

– Добре.

Още тракане отвън.

– Добре тогава, слушай – каза Бри. – Мислех си, че може да излезем на двойна среща, когато се върнеш.

Простенах.

– Изслушай ме. Въобще не е сложно.

Това щеше да е сложно.

– Двете ще изберем най-секси мъжете, които успеем да намерим в Тиндър[1]. Вероятно такива, които позират с риба, но това не е важно. Ще ги заведем в кафенето до офиса на Ник, онова, от което си взема обяд всеки ден в единайсет и трийсет. А после, когато Ник се появи, ще се направим на напълно изненадани да го видим там. Ти ще се престориш, че се спъваш, и без да искаш, ще разлееш малко червено вино върху ризата му, докато аз се натискам с кавалера си.

Задавих се от смях.

– Колкото и да ми се иска да ти помогна да унищожиш дрехите на бъдещия ти бивш съпруг – казах аз, все още хилейки се, – в обозримото бъдеще няма да ходя по срещи. Нямам нужда от никакъв мъж в живота си точно сега. Или когато и да било.

Тя се изсмя.

– Е, да, всички сме силни жени, докато противопожарната аларма не се разсвири от високия таван в три часа през нощта и няма кой друг да я удари с метлата освен теб.

Изсумтях.

– Обаче сериозно – каза тя, – никога досега не сме били необвързани едновременно. Трябва да се възползваме. Секси женско лято. Може да е много забавно.

– Мисля, че съм повече в настроение за лято със „Златните момичета“[2]…

Тя, изглежда, се замисли.

– И това може да се уреди.

Чух още тракане отвън и усетих колата да помръдва, сякаш нещо беше закачено за бронята.

– Искаш ли утре да излезем за по едно питие? – попита Бри.

– По кое време? На пилатес съм.

– След това.

– Добре, разбира се.

Забелязах движение в страничното огледало. Мъжът беше тръгнал обратно към мен. Спрях да галя кучето и вдигнах прозореца си почти догоре.

– Хей – прошепнах на Бри. – Мъжът идва. Задръж.

Мъжът отново издърпа кучето си от колата и се наведе да говори с мен през стъклото.

– Може ли да включиш на неутрална предавка? – попита той през малката пролука.

Кимнах.

– Когато те издърпам, включи на паркиране и изключи двигателя, докато сваля веригата.

Кимнах отново и загледах как се отдалечава към пикапа си. Затръшна се врата и двигателят му запали. После колата ми помръдна и бавно бях измъкната от канавката обратно на пътя. След което мъжът обиколи колата ми с фенерче и огледа калника.

На капака ми кацна водно конче. Постоя там напълно неподвижно, докато мъжът приклекна, за да огледа гумите ми. След това той изключи светлината и отново отиде зад колата. Още тракащи звуци от верига и след минута се върна до прозореца ми.

– Огледах колата. Не виждам никакви щети. Би трябвало да нямаш проблем да караш.

– Благодаря ти – казах, плъзвайки две двайсетдоларови банкноти през пролуката.

Той се усмихна.

– Безплатно е. Карай внимателно.

Върна се обратно при пикапа си и изсвири с клаксона, вдигайки приятелски ръка, докато потегляше покрай мен в мъглата.

^[1] Приложение за запознанства. – Б. р.

^[2] Култов американски сериал от средата на 80-те, в който главните героини са четири възрастни жени, споделящи обща къща. – Б. р.

Cineboom.bg