Силоз 3: „Прах“- мнение на CINEBOOM

Финалът. Как ще завърши всичко? Каква е развръзката и ще останат ли въпроси, чиито отговори няма да получим?

Силоз 3: „Прах“ е кулминацията на поредицата на Хю Хауи. Книгата, в която всичко ще получи своя дългоочакван завършек. Или пък не?!

Ако си пропуснал мнението за „Силоз“ и „Смяна„, може да ги наваксаш през съответните линкове. Наскоро приключи втори сезон на едноименния сериал „Силоз“. Виж мнението ни тук.

Не е нужно да казвам, че това мнение ще съдържа много спойлери, които ще развалят удоволствието на онези, които все още не са прочели книгата. Чети на собствена отговорност! 

Силоз 3: „Прах“ започва с изключително дълга, безсмислена, безинтересна и отегчителна първа част. Едно копане между Силоз 18 и Силоз 17 и едно нищоправене в Силоз 1. Повече от 100 страници, истинско мъчение и чакане нещо, да започне да се случва. След зрелището „Смяна“, темпото тук удря спирачка. По-скоро ръчна спирачка. Цялото изграждане и бруталния финал на миналия роман катастрофират зверски в началото на този. И докато има всички шансове на света това начало да бъде шеметно, то не е.

Жулиета ще копае под земята за да достигне до своите приятели в Силоз 17- Соло и децата. Така ще отвори връзка, която по-нататък в романа ще се окаже от определящо значение!

Доналд в Силоз 1 от своя страна ще бъде притиснат в ъгъла. Докато със сестра му Шарлот ще подготвят следващ полет на дрон до границата на силозите, ще се случи немислимото.

Няколко са ключовите елементи, които ще превключат темпото в Силоз 3: „Прах“ и ще накарат романа да потегли.

Жулиета ще излезе на повърхността. Отново. Този път подготвена за да вземе проби. Проби от въздуха, от почвата, от костите на умрелите и дори от по-дълбокия слой на почвата. Проби, които да изследват вътре в Силоза и … да разберат истината. Онази истина, която Силоз 1 отказва да им каже.

Търман ще стигне до Доналд. Жертвата ще се превърне в мъчител и пред очите на Шарлот ще се развие сцена, която ще накара стомахът ви да се свие. Залавянето, пребиването и отнасянето на Долад са първото наистина травмиращо събитие в книгата.

Паралелно с това Жулиета ще се върне с пробите и ще изследва взетото. Още преди изследванията да започнат, тя ще прозре истина, която през цялото време е била пред очите ни. Защо скалъпения на 2 на 3 костюм, с който тя се върна от силоз 17 в силоз 18 бе достатъчен, че да я предпази? Защо някога, излизайки на повърхността и сваляйки ръкавицата си, Доналд не умря? Скоростното умиране на хората навън не е дело на въздухът. И тук идва първият толкова чакан отговор. Преди да излязат на повърхността, всички хора се „обдухват“ с някакъв въздух, качват се по едни стълби и напускат силоза. Какъв е този въздух? От къде идва? Да смята се, че е Аргон, но това ли е? От къде знаят?

В своето изследване Жулиета открива, че този „аргон“ е причината за разяждането на костюмите, причината за смъртта на хората. Уплътненията на контейнерите за проби, почти са се разпаднали. Почти са проядени. Цялата тази смърт е дело на онези, които изпращат „чистачите“ навън. А още по-страшното е, че така периодично изпускания „аргон“ навън около силозите, и с времето в атмосферата, поддържа мъртвия свят. Поддържа онова, което всички виждат на екраните в кафетерията.

Доналд е тежко болен, предстои да умре и това е необратимо. Шарлот ще изпраща втори дрон, на нисък полет, до ръба на границата на силозите. А Търман ще се обади в Силоз 18, за да разбере, какво се е случило там. И Лукас ще чуе немислимото в слушалките- „изключете ги“. Същият този „аргон“ ще бъде отприщен и пуснат в целия силоз и Жулиета ще трябва да спаси, колкото може хора. И именно, когато смъртта е неизбежна, всички са притиснати и във високите и в ниските нива, долу при нея, тя ще се сети за най-умното нещо в момента- ТУНЕЛЪТ към силоз 17. Хора ще преминат през него, тя ще взриви дупката и „аргонът“ ще остане в историята…

Шарлота и Доналд ще тръгнат да бягат от Силоз 1, намирайки костюми за „далечен преход на военни“, в случай че се наложи достигане и влизане в някой от силозите. Една среща с Търмън ще осуети плановете им и по неописуем начин Доналд ще остане, а Шарлота продължи към повърхността през асансьора за дронове.

Жулиета и оцелелите ще сглобят костюми към общи бутилки с въздух и ще тръгнат да бягат. Сцената с движението им на групи, свързани с обща бутилка е изключително кинематографично описано.

Всички ще излязат на повърхността. И нашите герои от Силоз 17 и Шарлота от Силоз 1 ще излязат на открито. И всички ще се отправят към границата на силозите. А един взрив ще отекне във вечността и ще направи така, че прахта, да погълне Силоз 1 и да го закопае завинаги.

Всички ще преминат границата. Всички ще отидат отвъд. Какво ще видят там? Има ли живот? Ще се спасят ли? Има ли въздух? Има ли синьо небе, има ли зелена трева, както дронът на Шарлота засне в „Смяна“, ще разберат само онези, които прочетат романа.

Хю Хауи създава своя клаустрофобичен свят така, че да няма нужда да приключи историята на всичко и всички. Главните герои, постановени в първия и втория роман, ще получат своя завършек в третия. И този завършек ще е толкова дълго очакван, че когато дойде, насладата е пълна. В хода на историята ще има много смърт. Много нечестна игра и много гениални хрумвания. Онзи, който някога бе в основата на проект „50“ ще завърши образа си на абсолютното зло. Читателят обаче толкова ще е привикнал и оплел съдбата си с тази на Жулиета и нейните хора, че страхът, напрежението и болката, които ги съпътстват на всяка крачка, ще пулсират през страниците в ръцете му. Загубите, които нашата героиня ще преживее, тежките решения и удари на съдбата, след които ще трябва да се изправи, бавно и необратимо я водят към този финал… който тя заслужава.

Прахът ще обземе светът на силозите, но Шарлота, Жулиета и нейните хора ще преминат границата за да попаднат в света, отвъд познатото.

Хю Хауи овъзмездява всички надежди на своите читатели. Той не оставя въпрос без отговор. Всичко, което ни е вълнувало по време на трите романа, ще бъде отговорено. Ясно. Без заобикалки. Когато затвори задната корица на Силоз 3: „Прах“, читателя ще знае всичко онова, което е искал да разбере. В света ще останат още много въпроси, но те са част от неизследвани територии и времена, които тепърва има възможност да бъдат разказвани.

Поредицата „Силоз“ създава и изгражда свят, който крещи за подобаваща развръзка. И именно Силоз 3: „Прах“ я дава на читателите. Такава, каквато винаги сме си я представяли. Такава, каквато винаги ни се е искало да бъде. Ясна и окончателна. И същевременно отворена и готова за още. Много. Светът на Шарлота, Жулиета и хората и достигна своя финал. Но този на Силозите е далеч от приключил. А перспективите за завръщане към него са безкрайни. Историите, които чакат да бъдат разказани също. Дали читателите на трилогията имат нужда от тях- може би. Но и да не станем свидетели на нито една друга история в този свят, тази… която преживяхме, е уникална и неповторима. Едно решение за спасение на човечеството, може да се превърне в решение за неговия крах. И тоталитаризмът, който ще се роди, да пренапише историята на новия свят така, както строевете в античния са го правили.

Хората се раждаме за да бъдем свободни. Живеем за да взимаме самостоятелни решения и да движим животът ни по начин, който смятаме за правилен. Съвременните демокрации и свободи са най-висшите постижения на човечеството, като цивилизация. В своята поредица Хю Хауи отнема тези права и запраща светът ни в бъдеще, което сякаш чука на вратата. И в неговия финал, надеждата е жива. Тя винаги намира начин да си проправи път и да „изгрее“. Надеждата е онова, което кара хората да искат. Надеждата е това, което мотивира и поражда желания. Надеждата е това, което движи света напред. Надеждата е онази искрица, която Хю Хауи оставя в своя финал. Да гори, да вдъхновява и припомня на неговите читатели, че надежда винаги има. И в най-мрачния час и в най-тежките времена и в най-мъчителния строй. Надежда винаги има. Винаги.

Cineboom.bg