„Платноходи в кладенеца“ от Иржи Хаичек е роман за разбити сърца и нови начала
„Платноходи в кладенеца“ от чешкия писател Иржи Хаичек (превод Красимир Проданов, изд. „Изида“) показва колко бездънно може да е отчаянието ни… и как въпреки всичко винаги имаме сили да продължим напред.
Мария е на 47 – разведена и сякаш прегоряла във всяко отношение… Към личното нещастие се добавят и проблеми с възрастните ѝ родители. Когато обаче решава да е на тяхно разположение цяло лято в нажежения от слънцето Чески Крумлов, още не предполага през какъв вихър от емоции ще премине… В опит да излекува наранената си душа, тя преравя местната книжарница. И наистина открива нещо – не книга, а… 18-годишен Адонис, който работи там като книжар. Дали ще събере смелост да откъсне забранения плод?
Иржи Хаичек (р. 1967, един от най-четените и награждавани чешки писатели) предлага майсторски разказана история, в която героите му страдат и се влюбват, живеят с единия крак в миналото и дори вярват в шекспировата любов. Авторът на награждаваните и обичани книги „Селски барок“ и „Дъждовна флейта“ отново ни изправя пред травмите, които времето ни причинява – този път още от Втората световна война насам. Родовата памет е сред най-важните теми в творчеството на чешкия писател, който се утвърди като едно от най-талантливите пера на своето поколение в страната.
Сега обаче неговата героиня Мария, която е доцент по литература в Карловия университет, има сложната задача да разреши ребуса на миналото и да преодолее последствията от собствения си развод. И след много премеждия намира как да го стори… при това рецептата е необикновено сладостна, както винаги в книгите на Хаичек. А любовта се превръща в спасителен пояс, който може да ни отведе на другия бряг.
„Опитах като автор да надникна в душата и в главата на главната героиня – споделя Иржи Хаичек, – но за нея говорят най-вече действията ѝ, диалозите, затова и книгата прилича малко на филмов сценарий. Като мъж съм на страната на Мария във всичко, с което тя се опитва да се справи.“
Писателят признава, че за него е било предизвикателство да изобрази мисленето и действията на една жена, още повече че „читателките ще я сравняват със своя опит„. Но добавя, че при писането мисли на първо място за историята и героите, за формата и композицията. „Човек е отговорен за всичко, което върши и с което се представя пред останалите„, смята той.
А за това дали Мария е убедителен образ, говорят отзивите за „Платноходи в кладенеца“ в самата Чехия.
„Хаичек е култивиран езиково – дава оценка литературният критик Милан Юнгман, – той има усет за драматизъм и умее да задържа поантата до последните абзаци на своята история.“
„Той е майстор – добавя журналистката Клара Кубичкова, – достатъчен му е само намек за характера на човека и местността, с един-единствен диалог разгръща интригата и изразява човешката същност.“
„Платноходи в кладенеца“ е история от един талантлив разказвач и наблюдател – споделя читател, – книгата няма да ви шокира, но има ефекта на прегръдка.“
Ето и няколко цитата от този роман за семейни връзки и търсене на корените – книга, която предлага радост и тъга едновременно:
· Стоеше на тротоара, декемврийският следобед преминаваше в сумрак. Дългата редица осветени витрини предлагаха Коледа, опитваха да я осребрят с помощта на украса от иглици и коледни звезди в саксии. Небето над Прага беше тъмно и патетичен облак заплашваше със сняг.
· Почувства тъга. Бавно я пробождаше долу, чак в стомаха. Притежаваше неясните черти на дните, потънали някъде в миналото.
· Мария предполагаше, че накрая човек е самотен. Но толкова страшно самотен?
· Вдиша и наклони назад глава, изложи лицето си на слънчевия зной, който се сипеше отгоре. Почувства изблик на гняв към този град, в който човек не може и да плаче.
· Болката по майка ѝ нямаше край и начало. Съедини се с болка, която вече също познаваше. Болка от осъзнаването, че животът и всичко друго имат край.
· Когато не можеш да споделяш спомените с онзи, с когото ги имаш, те губят стойност за теб.
Cineboom.bg
