„Опасни сънища“ от Сара Маклейн

Издателство Ибис представя „Опасни сънища“ от Сара Маклейн

История за една силна жена, която ще постави един херцог на колене.

Грейс Кондри се опитва да избяга от миналото си през целия си живот. Предадена като младо момиче от единствената си любов, тя отраства по улиците на „Ковънт Гардън“. Сега Грейс е кралицата на подземния свят на Лондон и е непобедима. Докато не се завръща единственият мъж, когото е обичала.

Юън, херцог Маруик, е прекарал последните десет години от живота си в издирване на жената, която не е спрял да обича. Той ще направи всичко, за да я спечели отново. Ала Грейс не може да му прости и се е заклела да отмъсти. Но това изисква да държи Юън под око и близо до себе си и скоро врагът ѝ се оказва нещо съвсем различно, нещо, на което не може да устои. Дори и когато той застрашава живота, който си е изградила, и сърцето ѝ, което се е заклела, че никой никога няма да открадне отново…

„Ако искате да се насладите на остроумен, забавен и страстен исторически любовен роман, препоръчвам ви която и да е от книгите на Сара Маклейн.“

 – ЛАЙЗА КЛЕЙПАС

 ОТКЪС

ГЛАВА 1

„Бъргси Хаус“

Резиденция на херцог Маруик

Миналото

На този широк свят не съществуваше друг смях като неговия.

Нямаше значение, че тя нищо не знаеше за широкия свят. Никога не се бе отдалечавала прекалено далече от това огром­но имение, закътано в тихата провинция на Есекс на два дни път на североизток от Лондон, където тучните зелени хълмове се превръщаха в пшеничени поля, когато есента неусетно се спускаше на земята.

Нямаше значение, че тя не познаваше звуците на града или миризмата на океана. Или че не бе чувала друг език освен английския, или не бе виждала спектакли, или не бе слушала със затаен дъх изпълнението на оркестър.

Нямаше значение, че нейният свят бе ограничен до дванайсет хиляди декара плодородна земя, която можеше да се похвали само с овце с пухкава бяла вълна, огромни бали сено и общност от хора, с които не ѝ бе позволено да говори – за които тя оставаше практически невидима, – защото съществуването ѝ трябваше да се пази в тайна на всяка цена.

Момиче, кръстено като наследник на херцог Маруик. Увито в скъпа дантелена пелена, предназначена за дълга династия от херцози, помазано с масло, запазено за най-привилегирова­ните обитатели на „Бъргси Хаус“. Получила бе пред Бога момчешко име и титла, а мъжът, който не ѝ беше баща, бе платил на слугите и свещеника за мълчанието и фалшифицираните документи. Херцогът кроеше планове да подмени незаконородената от съпругата му дъщеря с един от своите синове копелета, родени в един и същ ден с момичето от жени, които не бяха негови херцогини. Единственият начин да продължи херцогския род беше… кражба.

Обричаше това безполезно момиче, немощно мяучещо в ръцете на акушерката, на нещастно съществуване, изпълнено със самота в един свят едновременно толкова голям и толкова малък.

И тогава, преди година, бе пристигнал той. Дванайсетгодишен, пълен с огън и енергия, носещ тайните на непознатия свят. Висок, слаб и вече толкова умен, хитър и по-прекрасен от всички хора, които бе виждала дотогава – с руса коса, прекалено дълга, падаща върху блестящите му кехлибарени очи, криещи хиляди тайни, и тих, едва доловим смях – толкова рядък, че беше истински дар.

Не, нямаше нищо на този широк свят като неговия смях. Тя го знаеше, макар че широкият свят беше толкова далече от нея, че тя дори не можеше да си представи къде започва.

А той можеше.

Той обичаше да ѝ разказва за него. И точно това правеше в този следобед – един от скъпоценните им моменти между пъклените кроежи и манипулации на херцога, откраднат ден, преди да настъпи вечерта, когато човекът, държащ в ръцете си бъдещето им, можеше да се върне, за да се наслади на мъченията на тримата си синове. Но днес, в този кротък следобед, докато херцогът беше в Лондон, занимаващ се с това, с което обикновено се занимаваха херцозите, техният квартет се опи­ваше от щастието там, където можеха да го намерят – сред ширналите се диви земи на имението.

Нейното любимо място беше западният край на имота, намиращ се достатъчно далече от голямата къща, че можеха да забравят за нея, докато не им напомнят. Великолепна гора от дървета, извисяващи се високо в небето покрай малка бълбукаща рекичка, по-скоро ручей. Когато беше по-малка, този уединен горски кът ѝ бе подарил толкова спокойни часове, дни и седмици, а разговорите с водата бяха единственото, на което можеше да се надява.

Но тук и сега тя не беше сама. От всички страни я обкръжаваха дървета, слънчевите лъчи, проникващи през гъсталака, бяха нашарили на петна земята, върху която тя се бе търкулнала по гръб, изтощена след устремния бяг през ливадите, и вдишваше с пълни гърди въздуха, напоен с уханието на дива мащерка.

Той седеше до нея, притиснал бедро до нейното, гърдите му тежко се повдигаха и спускаха, докато я гледаше от горе надолу, протегнал безкрайно дългите си крака.

– Защо винаги идваме тук?

– Тук ми харесва – просто отвърна тя, подлагайки лице на слънцето; сърцето ѝ бавно забавяше лудешкия си ритъм, докато се взираше през балдахина от листа във високото небе, което сякаш си играеше на криеница над главата ѝ. – И на теб също щеше да ти хареса, ако не беше толкова сериозен през цялото време.

Въздухът в това спокойно място сякаш се промени, сгъстявайки се от истината – те не бяха просто обикновени деца, тринайсетгодишни и безгрижни. Те оцеляваха само благодарение на съсредоточеността и предпазливостта. На несвойствената за децата сериозност.

Но сега тя бе забравила за това. Не искаше да си го припомня, докато летните пеперуди танцуваха сред леещите се слънчеви лъчи, изпълвайки цялото място с магия, която прогонваше злото надалеч. Затова момичето смени темата.

– Разкажи ми за него.

Той не я подкани да уточни. Не беше нужно.

– Пак ли?

– Пак.

Момчето се обърна, а тя прибра полите си, за да може той да легне до нея, както бе правил десетки пъти досега. Стотици пъти. След като се излегна по гръб, с ръце, пъхнати под главата, той заговори на зеления балдахин от листа.

– Там никога не е тихо.

– Заради каруците, трополящи по калдъръма.

Той кимна.

– Дървените колела вдигат голям шум, но не са само те. Чуват се виковете от кръчмите и тези на уличните търговци на пазара. В складовете лаят кучета. По улиците избухват шумни крамоли и битки. Аз обичах да стоя на покрива на къщата, в която живеех, и да залагам на уличните боеве.

– Затова толкова добре се биеш.

Той леко повдигна рамото си.

– Винаги съм мислил, че това ще бъде най-добрият начин да помагам на мама. Докато…

Той замълча, но тя вече бе чула останалото. Докато майка му не се разболяла и херцогът не изкушил с титла и богатство сина си, който би направил всичко, за да помогне. Извърна се и го погледна. Лицето му бе непроницаемо, със стиснати зъби и решително втренчен поглед в небето.

– Разкажи ми за ругатните – подкани го тя.

Момчето се засмя, тихо и изненадано.

– Истински порой от неприлични думи. Изглежда, май това доста ти харесва.

– Аз дори не подозирах за съществуването на ругатните, преди вие тримата да дойдете тук.

Момчетата бяха нахлули в живота ѝ като истински ураган, груби и буйни, преобръщащи всичко наоколо, ругаещи и толкова страхотни.

– Имаш предвид преди да срещнеш Дявола.

Дявола, кръстен с името Девън, един от двамата му природени братя, бе отраснал в приют за момчета, за което ярко свидетелстваше циничният му език.

– Той се оказа много полезен.

– Да. Псуването. Особено на пристанището. Никой не ругае като моряците.

– Кажи ми най-добрата ругатня, която си чувал.

Той я стрелна с кос, дяволит поглед.

– Не.

Е, щеше по-късно да помоли Дявола.

– Тогава ми разкажи за дъжда.

– Това е Лондон. Там през цялото време вали дъжд.

Тя го сръчка в рамото.

– Разкажи ми по-подробно.

Той се усмихна и върху лицето ѝ също разцъфна усмивка, защото обичаше, когато той ѝ угаждаше.

– Дъждът прави камъните на улицата хлъзгави и блестящи.

– А през нощта те стават златисти заради светлините от кръчмите – подсказа му тя.

– Не са само кръчмите. Театрите по „Друри Лейн“. Фенерите, които висят пред бордеите.

Бордей – там се бе озовала майка му, след като херцогът отказал да я издържа, когато решила да роди сина му. Където се родил този син.

Cineboom.bg