Ново издание на „Защо се разпадат империите“ от Питър Хедър и Джон Рапли
Питър Хедър и Джон Рапли откриват поразителни прилики между Древен Рим и съвременния Запад. Както имперският Рим, така и индустриалният Запад са отбелязали бърз икономически ръст, който донася приток на богатство за имперската столица. Тази икономическа тенденция, продължила при Рим с векове, съдържа в себе си и зародиша на упадъка. За древната империя авторите твърдят, че икономическата и политическата активност в периферните райони е довела до формирането на нови погранични конфедерации от варварски племена, засилила е имиграционни потоци на римска територия и е предизвикала поредица от регионални конфликти, които са отслабили централната ѝ власт. Според направените в книгата паралели икономическата глобализация, издигането на нови регионални сили, имиграцията и възходът на Китай вещаят подобен относителен упадък на съвременния Запад. Урокът, който западните лидери трябва да научат от историята на Древен Рим, е, че загубената хегемония не може да бъде възстановена, но все още има време да се създаде световен ред, който да адаптира Запада към новите сили на световната сцена, както и да защитава неговите основни интереси.
Научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад – защо се разпадат империите?
Новото издание на Книгомания „Защо се разпадат империите“ от Питър Хедър и Джон Рапли представя интересни паралели между Рим, Америка и бъдещето на Запада, като поставя въпроса възможно ли е тоталният колапс, каквато е била съдбата на древната империя, да бъде избегнат. Книгата е избрана от Financial Times за една от най-добрите книги на 2023 година.
Накратко за авторите на „Защо се разпадат империите“: Питър Хедър е професор по история в Кралския колеж в Лондон, автор на изследвания, свързани с римска история, варварските нашествия в Европа и разпространението на християнството. Джон Рапли е преподавател в Кеймбридж, журналист и специалист по политикономия, като се фокусира върху приложните изследвания в областта на геополитиката, световната геополитическа политикономия и икономическата история.
Двамата учени правят интересен сравнителен анализ между възхода и упадъка на Римската империя и съдбата на Запада, чиято кулминация като политическо и икономическо развитие и доминация в света вече е преминала и се приближава към неминуем разпад – така се случа и с всички империи в историята на човечеството.
В рамките на 250 страници стегнато и систематично се проследяват добре подбрани и аргументирани примери и специфики за сходства между Античността и съвремието. След като са маркирани основните фактори, етапи и индикатори на развитието и разпада на Римската империя в края на V век, авторите посочват и анализират сходствата им спрямо днешната западна цивилизация – като политическа, правна и идеологическа система.
„Защо се разпадат империите“ е любопитна и приятна за четене книга както за любители на историята и геополитиката и широката публика, така и за политолози и широк кръг от специалисти в областта на хуманитаристиката. Изданието ни насърчава да потърсим поука в историята и ни дава надежда, че следващото поколение ще намери начин за нова и по-адекватна реорганизация на света.
Според направените в книгата паралели икономическата глобализация, издигането на нови регионални сили, имиграцията и възходът на Китай вещаят подобен относителен упадък на съвременния Запад. Урокът, който западните лидери трябва да научат от историята на Древен Рим, е, че загубената хегемония не може да бъде възстановена, но все още има време да се създаде световен ред, който да адаптира Запада към новите сили на световната сцена, както и да защитава неговите основни интереси.
Откъс от „Защо се разпадат империите“ – Питър Хедър и Джон Рапли
Може ли Западът отново да стане велик? И трябва ли поне да опита?
Между 1800 г. и началото на третото хилядолетие Западът заема доминиращо място в света. През тези две столетия той се издига от положението на един от няколкото основни икономически играчи в започналата току-що да се оформя глобална икономика до създател на цели осем десети от икономическия продукт на планетата.
(…)
Възходът на Рим, който според собствените му измерения може да бъде определен като доминиращ в света, започва през II век пр.н.е., а римското господство продължава през по-голямата част от следващите петстотин години, преди да се сгромоляса през средните столетия на първото хилядолетие. Вярно е, че това се е случило преди повече от 1500 години, но „Защо се разпадат империите“ защитава тезата, че залезът на Рим съдържа полезни уроци и за нашето съвремие. Примерът на Римската империя и останалия свят, докоснал се до нейното наследство, позволява да размишляваме и за днешното историческо развитие, довело до сегашното състояние на Запада. Ние не сме първите, които смятаме, че съвременният свят има с какво да се поучи от съдбата на Древен Рим, чиято история се използва за диагностициране на случващото се в момента от западноцентристки позиции. Както пише историкът Найл Фъргюсън в свой известен коментар за клането в парижкия театър „Батаклан“ през 2015 г., публикуван във водещи вестници от двете страни на Атлантика (сред които „Сънди Таймс“ и „Бостън Глоуб“): „Европа тръгна по пътя на упадъка, затваряйки се в своите молове и стадиони“, като в същото време остави „пришелците да ламтят за ней- ните богатства, без при това да се отказват от традиционната си вяра…
Както по време на късната Римска империя от началото на V век Европа остави (курсив на автора) своите защитни стени да рухнат“. Това, заключава Фъргюсън, „е пътят, който води цивилизациите до пропастта“. Той се вдъхновява за този свой текст от известния шедьовър на Едуард Гибън „Залез и упадък на Римската империя“, в който се твърди, че след като спира да оказва съпротива на притока на пришелците – пъстра смесица от християни и варвари готи, вандали и др., които просперират на негова територия, – Рим преживява бавна вътрешна ерозия.
Сякаш поразена от някакъв вирус, империята постепенно губи своите сили от действието на бацилите и бавно запада от времето на своя Златен век до състояние, в което просто губи желание за живот. Основната мисъл на Гибън – че Рим сам е бил отговорен за собствената си съдба – е широко споделяна и днес, като за някои наблюдатели, в това число и за Фъргюсън, поуката от римския пример е ясна. Противоотровата за имперския упадък е контрол върху границите, отстраняване на чужденците, укрепване на защитните стени и на религията на предците, като същевременно да се лансира силовият национализъм и да се преразгледат международните търговски спогодби.
(…)
Както показва и историята на римския свят, империите са в състояние да реагират на упадъка чрез поредица от адаптации и широк спектър от мерки – от възможно най-деструктивни до много по-креативни. Съвременният Запад се намира в навечерието на своя процес на пренастройки; римският свят също е работил продължително върху тези проблеми и макар двата периода да са твърде отдалечени един от друг, и в този случай има сравнения, които биха могли да ни дадат полезна информация с детайлите си. Реалното значение на видимите траектории в развитието на съвременния Запад – намиращ се все още в твърде ранна фаза от своя упадък – става много по-забележимо и фокусирано, когато се съпостави с промените, видими в продължителния период, изминал между раждането на Христос и разпадането на Римската империя на две половини към средата на първото хилядолетие.
За да изследваме пълния потенциал на споменатите сравнения, сме разделили нашата книга на две части. В първата част римската история се използва, за да проникнем по-пълно в процесите, свързани с издигането на съвременния Запад. Разкрити са удивителните прилики между икономическото и политическото развитие на западния свят през последните няколко столетия и на Римската империя. Анализирани са причините, поради които това удивително господство над световната икономика е започнало да спада така чувствително, и защо е обречено да продължи да върви надолу. Но докато предизвикателствата, които развиващата се периферия отправя към съвременния център, са в съвсем начална фаза, ролята на периферните територии в омаловажаването на Римската империя и в създаването на нови светове след разпадането на римската държава може да бъде изследвана в пълнота. Поради това втората част на нашата книга е структурирана по малко по-различен начин. Двата имперски наратива не могат да бъдат проследени в паралел, понеже единият е много далеч от своя завършен вид. Ето защо втората част започва с близък поглед към колапса на Римската империя, за да бъдат открити ключовите фактори, оказали влияние върху този процес. В останалите глави пък се разглежда релевантността на всеки от тези фактори спрямо съвременния Запад. Въз основа на античните извори е направена преценка за диапазона на дългосрочните последствия – положителни или отрицателни, – които днес изглеждат много вероятни. Величието на Запада вече не може да бъде възстановено под формата на безусловна световна хегемония, но при извършване на необходимите адаптации най-доброто от западната цивилизация може или да стане неразделна част от новосформиращия се световен ред, или да попари надеждите за продължаващ просперитет на хората от Запада в света на бъдещето. В края на краищата, както отново ни показва римската история, бъдещето на Запада ще зависи от избора, който неговите граждани и политици направят в икономическата и политическата област през преломните години, които предстоят.
Cineboom.bg
