„Най-лошият кум“ от Луси Скор 

Издателство Ибис представя „Най-лошият кум“ от Луси Скор

Тази книга е истинска вихрушка от хумор, романтика и изгаряща страст!

Два силни характера. Един сватбен хаос.

И сблъсък, който ще промени всичко.

Булката е истинска кукла. Младоженецът е въплъщение на перфектния джентълмен. А останалата част от гостите на сватбеното тържество? Те са като сбъднат кошмар. Богати? Да! Повърхностни? Двойно да! Самонадеяни? Няма достатъчно епитети, с които да се опишат. А кумът? Най-­лошият на света…

Франческа е не просто кума на сватбата на най-добрата си приятелка, но и приема задълженията си много сериозно. Отвлечен младоженец? Пф, дребна подробност. Невъзпитани гости? Гледай само как ги поставя на място. А кумът с огромното его и още по-голяма банкова сметка, който може да купи света? Никакъв шанс този арогантен тип да съсипе най-важния ден на приятелката ѝ. Независимо колко дяволски добре изглежда.

Ейдън никога не играе по правилата. Той завладява света на бизнеса с хладен ум и железни принципи, а романтиката не е сред приоритетите му. Досега не е срещнал жена, която да задържи интереса му повече от месец-два. Но Франческа? Тя не само не се впечатлява от него, а дори е готова да го победи в собствената му игра.

Трогателните и забавни романи на Луси Скор оглавяват книжните класации седмици наред. Книгите ѝ са преведени на над 20 езика и карат читателите да се смеят, вълнуват и плачат. Романите є разказват истории за малки градчета, големи чувства и задължително имат щастлив край.

Трогателните и забавни романи на Луси Скор оглавяват книжните класации седмици наред. Книгите ѝ са преведени на над 20 езика и карат читателите да се смеят, вълнуват и плачат. Романите ѝ разказват истории за малки градчета, големи чувства и задължително имат щастлив край.

 ОТКЪС

глава 1

Това беше същинско сватбено парти от ада. Кристалните полилеи със златни листа и акрите италиански мрамор в бал­ната зала с голяма тераса не можеха да прикрият хаоса, който цареше в този миг. Франки виждаше всичко от горния балкон, ограждащ хотелската бална зала.

Шаферите, облечени в „Армани“ и „Бриони“, бяха бивши колежанчета от някое братство, обречени да прекарат остатъка от живота си в спомени за отминалите славни дни. Семейст­вата им имаха достатъчно пари, че да могат да се измъкнат от всякакви по-сериозни проблеми.

Шаферките бяха още по-зле. Всички се опитваха да си осигурят съпруг номер две или три в случая на Тафани. Търсеха мъже с изгоден предбрачен договор и яхта в Сен Тропе.

Пълен цирк според Франки. Но би направила почти всичко за булката, най-добрата ѝ приятелка, включително да присъства на този страшен цирк, тоест сватба, струваща 350 000 долара. Прю и Чип бяха златната двойка на „Ъпър Уест Сайд“. Двамата бяха заедно в колежа, а после отново се намериха. Франки се радваше, че е част от екстравагантния им и специален важен ден.

Ако можеше да се съди по това годежно парти колко невероятна щеше да бъде сватбата им с екзотична дестинация, Франки не беше сигурна как едно бедно, саркастично момиче от Бруклин с непокорна коса ще се справи в отбраното общес­тво на празненството в Барбадос. Но щеше да се постарае заради Прю.

Пък и така имаше възможност да точи лиги по кума. Грабна чаша шампанско от таблата на преминаваща сервитьорка и ѝ намигна, а тя се присъедини към нея на перилата. Погледна към Ейдън Килборн, който беше в другия край на залата. Безупречен, дистанциран и болезнено красив.

– Не мога да повярвам, че получихме тази работа – прошепна Джана, сервитьорката. – Никога не съм си представяла, че ще видя най-желания ерген в Манхатън на живо, а още по-малко, че ще му сервирам шампанско!

– Просто гледай да не го разлееш върху него, Джан – предупреди я Франки.

– Тоест да не правя като теб – ухили се Джана.

Франки сви рамене.

– Онзи тип ме хвана за задника. Какво се очакваше да нап­равя? Да не изтърва подноса с канапета в скута му ли?

– Ти си моят герой – въздъхна Джана.

– Да, да. Сега се връщай долу, преди да са започнали да изтрезняват. И кажи на Хансен да се разкара по-далеч от дамската тоалетна. Няма да получи никакви телефонни номера тази вечер.

Джана изкозирува на шега.

– Заемам се, шефе.

Франки загледа как Джана пъргаво забърза надолу по стълбите, като крепеше таблата си. В мига, в който Прю и Чип обявиха годежа си, Франки си беше намерила втора работа в една кетъринг фирма, тъй като осъзнаваше цената на това да си в компанията на привилегированите. Нямаше да позволи на Прю да плаща за шаферската ѝ рокля или самолетните ѝ билети, въпреки че ѝ беше предложила. Франки бе решена да се помотае с елита поне веднъж, без да се чувства като благотворителна кауза, дори и след това да фалираше.

Прокара ръка по роклята си марка „Марчиса“, модел отпреди два сезона. С Прю я бяха намерили в един първокласен магазин във „Вилидж“. Трудно намираше модни дрехи, които да пасват на извивките ѝ. Прю и другите шаферки изглеждаха като кльощави нимфи. Всички руси, слаби и с чашки В. Е, освен Кресида. Нейната чашка беше двойно Д и гърдите ѝ преливаха от деколтето на роклята ѝ на „Марк Джейкъбс“ с размер XS. Тази жена или беше благословена с невероятни гени, или гърдите ѝ бяха фалшиви. Но без да ги стисне в шепи, Франки нямаше как да е сигурна.

Като говорим за добри гени… Франки отново насочи вниманието си към мъжа в смокинг с бяло сако. Беше пъхнал една ръка в джоба си, заел онази безгрижна непринудена поза, вродена на богаташите.

На четиресетгодишна възраст Ейдън беше ергенът еднорог на Манхатън. Никога не се беше женил. Около него постоянно се въртяха красиви жени, като най-дългата му връзка беше продължила почти цели три месеца. Той рядко се усмихваше, за разлика от останалите, лепващи по лицата си фалшивите усмивки тип „радвам се да те видя“. В разгара на купона изглеждаше така, сякаш той се чувства също толкова некомфортно, колкото и тя.

Прюит помаха на Франки от центъра на тълпата. Налагаше се да изпълни дълга си на кума. Франки на свой ред си лепна една усмивка и слезе по стълбите, за да се присъедини към партито. Проби си път между тапицираните златни столове и драпираните с покривки цвят слонова кост коктейлни масички. Интересно колко добре миришеха богаташите. Сякаш от порите им се излъчваше тежък, но фин аромат.

– Изглеждаш невероятно, Франки – каза ѝ Прю, докато я целуваше два пъти по бузите и стисна ръката ѝ.

– Аз ли? А ти поглеждала ли си се в огледалото днес? Като супермодел си.

– Направо ще я изпапкам – намеси се Чип, младоженецът, и целуна бъдещата си булка.

Двамата засияха един срещу друг. Франки се почувства, сякаш се натрапва.

– Е, трябва да се връщам…

– Не, не. Първо трябва да се запознаеш с Ейдън – рече Прю, връщайки погледа си на нея.

В същия миг като по команда Чип помаха на въпросния.

– Няма проблем, може и на церемонията – отговори Франки.

– Франки не харесва хората от висшето общество – прошепна драматично Прю на Чип.

Чип приятелски обгърна с ръка раменете на Франки.

– Добре че е направила изключение за нас. Няма по-изтънчени от двама ни.

Франческа се засмя.

– Трябваше да го напишете в сватбените си покани.

Сервитьорът Хансен се приближи с поднос кростини с телешко. Чип грабна една, излапа я на една хапка и примижа от удоволствие.

– Ммм, Франки, задължени сме ти за препоръката за кетъринга. Всичко е много вкусно.

Франки улови погледа на Хансен и кимна към бащата на Прю, който се мръщеше в ъгъла. Все още не беше преглътнал факта, че Чипър Рандолф Трети беше зарязал безцеремонно малкото му момиченце в месеците след дипломирането, когато дъщеря му очакваше да получи годежен пръстен. Но покриваше сметката за празненството, така че Франки искаше да се увери, че стомахът му е пълен, за да предотврати избухване, причинено от комбинацията на гняв и глад.

– Чип. Прю.

Гласът беше цяла октава по-дълбок от този на Чип. Интелигентен и уверен. На Франки ѝ идеше да го накара да прочете списъка ѝ за пазар, който държеше в чантичката си, само за да го чуе как произнася „едамаме“.

– Ейдън! – Доброто възпитание у Чип веднага се прояви и той се обърна към най-добрия си приятел, за да го представи. – Франки, това е Ейдън Килборн, моят кум. Ейдън, това е Франческа Барански, кумата.

– Франки – изрече Ейдън, докато протягаше ръка. – Необичайно име.

Франки се здрависа с него.

– Сред шаферките има Тафани и Давънпорт, но смяташ, че моето име е необичайно?

Вече хладното му изражение се охлади с още няколко градуса. Очевидно не беше свикнал да го поучава от някое по-нис­ше същество.

– Просто отбелязах.

– Прозвуча като осъдителен коментар – обори го тя.

– Понякога няма как да не се даде такъв.

Тя все още държеше дланта му в своята и го стисна по-силно в раздразнението си. Той също стисна дланта ѝ на свой ред и Франки пусна ръката му безцеремонно.

– Та, Ейдън – заговори весело Прю. – Запознах се с Франческа през първия семестър в Нюйоркския университет. Тя е гениална – имаше пълна стипендия – и завърши цял семестър по-рано с оценка 4.0. Освен това Франческа работи на непълно работно време за благотворителна организация, докато учеше за магистър по бизнес администрация.

Франки стрелна с поглед Прю. Нямаше нужда най-добрата ѝ приятелка да се опитва да я издигне в очите на този гаден снобар.

– Ейдън е главен оперативен директор на семейния бизнес. Сливания и придобивания – добави Чип. – Не помня какъв беше общият му успех в „Йейл“. Но не беше толкова добър като твоя, Франки.

Тя беше напът да се извини и да си намери нов поднос с шампанско, но тогава диджеят смени песента. При първите так­тове на Uptown Funk половината от манхатънския елит се затича към дансинга, все едно бяха съобщили, че са пуснали нова чанта „Бъркин“.

Прю сграбчи ръката ѝ.

– Това е нашата песен! – изпищя. – Хайде!

Франки позволи на Прю да я повлече към дансинга. Плъзнаха се с лекота в хореографията, която си бяха измислили преди две години, след като Франки отново се беше разочаровала от една приключила връзка. Тогава бяха изгълтали цели две пици с три бутилки вино и прекараха остатъка от вечерта в създаването на идеалния танц, включващ тресене на задните части.

– Не можах да разбера дали се карате, или флиртувате – извика Прю, за да надвика музиката.

– Да флиртуваме? Шегуваш се, нали? Аз съм далеч от неговото ниво.

Глава 2

Ейдън вече имаше главоболие, докато успее да прекоси мраморния под на Риджънси Хотел, притежание на семейството на булката. И знаеше, че то ще се влоши още повече след цяла вечер в компанията на шафери от братството и половин дузина хора, опитващи се да го оженят, да го накарат да инвестира в техен проект или да си изпросят някой безплатен съвет.

Но това беше цената, която плащаше за привилегиите си. Подаде празната си чаша от шампанско на минаващ наблизо сервитьор и му се прииска да пийне малко скоч. Но да пие, за да прогони главоболието си, не беше добра идея.

– Ами Марго? – попита Чип, сочейки с брадичка към една висока и доста кльощава блондинка, приличаща на модел. Носеше златна рокля с цепка, стигаща почти до брадичката ѝ. Беше изпипана до съвършенство, с безупречни прическа и грим. Никога не се хранеше или усмихваше пред хора.

– В никакъв случай. Изглежда, все едно ще е като ледено кубче в леглото. – Откакто Чип беше открил щастието в лицето на Прюит, прие за своя мисия да намери избраница и за най-добрия си приятел Ейдън.

– Да, ужасна е – съгласи се Чип. – Но Прю беше нейна кума, така че… – После трепна. – Ще ти направя услуга и ще прескоча Тафани.

– Благодаря – отвърна сухо Ейдън. Въпросната жена се преименува на Тафани, след като нейна втора братовчедка кръсти бебето си Тифани. Беше типичната купонджийка. Не минаваше и седмица, без да я изтипосат в клюкарските блогове как излага на показ чатала си, носейки рокли, които бяха толкова къси, че можеха да се нарекат ризи, и как пада от джиповете на разни рокзвезди пред различни клубове.

– Тогава какво ще кажеш за Кресида? – предложи Чип, сочейки с чашата си към поредната блондинка. Гърдите ѝ не можеха да бъдат удържани от модния ѝ корсет. Но иначе беше като скелет с тен. Мръщеше се свирепо и крачеше напред-назад, докато крещеше на немски по мобилния си телефон.

– Изглежда приятна – отбеляза саркастично Ейдън.

– Изглежда, сякаш ще ти отреже топките и после ще ти иска откуп за тях – отвърна весело Чип.

– Ами Франки? – попита Ейдън. Играта започваше да му харесва. Хвърли поглед към дансинга. Косата ѝ беше тъмна, гъста и падаше на тежки къдрици. Тялото ѝ беше със сочни извивки, подчертани от обикновената ѝ златиста тясна рокля. Голямата ѝ уста беше извита в щедра усмивка, докато се смееше на нещо, казано от Прюит.

– О, тя е прекалено добра за теб – рече приятелят му. – Умна и саркастична. Ще трябва доста да се потрудиш.

– Виждам какво се опитваш да направиш – отговори Ейдън. Повика един сервитьор и си поръча уиски „Макалън“. Едно нямаше да навреди. Можеше дори малко да помогне.

– Какво правя? Опитвам се да те спася от жена, която очевидно не е твой тип.

– А какъв е моят тип? – попита Ейдън, като вече съжаляваше за въпроса.

– Висока и болезнено слаба. Не се усмихва и не говори прекалено много. Някоя, която иска да те добави в портфолиото си с мъже, с които е спала, за да стане по-привлекателна за следващия си потенциален съпруг.

– Това не е непременно моят тип. Просто този вид жени не се обиждат от уговорката ни.

– Франки няма да е съгласна – предположи Чип. – Но също така мисля, че ще те накара да съжаляваш за известно време. Тя е огън момиче, Ейдън.

Ейдън я наблюдаваше, докато танцуваше заедно с Прюит. Движеше се като богиня и изкушаваше смъртните с греховното си тяло. Според неговия опит жените обикновено подчертаваха своята привлекателност или на масата за хранене, или в спалнята. А Франческа определено беше от вторите.

Обърна се с гръб към дансинга.

– Кога ще се откажеш от опитите си да ме завлечеш в моногамния рай? – попита той Чип.

Приятелят му се ухили.

– Когато намериш някоя, която те кара да се чувстваш, както аз се чувствам с Прю.

– Аз съм от семейство Килборн. Не ни е възможно да изпитваме чувства. Правим само изгодни сливания.

– Тъжно изказване – каза Чип и го потупа по рамото.

Сервитьорката, дребно момиче с морскосин кичур в тъмната си коса, се приближи забързано. Стискаше чаша със скоч в ръката си.

– Заповядайте, господин Килборн – прошепна тя, останала без въздух.

– Благодаря… Джана – отвърна той, след като погледна бързо значката с името ѝ.

Ченето на момичето увисна, след което се отдалечи с блясък в очите.

– Ето, виждаш ли. Защо не използваш малко от този чар върху Франки?

– Не се интересувам от…

– Забавна, умна и секси жена? – допълни Чип.

– Толкова наперена и крещяща жена – поправи го Ейдън. – Танцува така, сякаш има опит на пилон. И сигурно ще го приеме като комплимент.

– Не, няма – обади се един дрезгав глас зад него.

По дяволите!

Чип, винаги стремящ се да разсее напрежението, се усмихна невинно.

– Франки! Ейдън не видя, че идваш – натърти той.

– Ейдън не ми прилича на някого, който забелязва хората под определена данъчна категория. Защо да си губи времето? – отвърна Франческа.

Не се поколеба да го погледне в очите. Не, използва синьо-зелените си очи, за да пробие дупка в него. Беше се държал като гадняр. Обикновено внимаваше много повече, когато изказваше на глас мнението си, когато някой можеше да го чуе и да разтълкува погрешно думите му. Сега обвиняваше главоболието и трите чаши шампанско на гладно.

– Прю пита дали ще ѝ занесеш питие и ще я спасиш от близнаците Данби. Приклещили са я в един ъгъл до стълбите – каза Франки на Чип и посочи към срещуположния ъгъл на залата.

– Извинете ме, трябва да отида да спася годеницата си. Без кръвопролития, моля – нареди Чип, размахвайки строго пръст към Франки.

– Не обещавам нищо – извика тя след него. После се обърна към Ейдън със святкащи гневно очи. – Моля да ме извиниш – и хич не ми пука дали ще го направиш, – но не искам да прекарам вечерта си, гледайки твоето лице.

Франки се завъртя на пета и заметна коса през рамо, спускайки я като завеса между тях.

– Почакай малко – рече тихо Ейдън, сключвайки пръсти около китката ѝ.

– Ръцете долу, Килборн, или ще си Дедборн[1], когато прик­люча с теб.

Той пусна ръката ѝ, но ѝ препречи пътя.

– Позволи ми да се извиня.

– Да ти позволя? – Франческа скръсти ръце. – Виж, сигурна съм, че си свикнал да говориш със слугите си така, но един съвет – недей да изискваш от някого да изслушва жалкото ти извинение. Ясно ли ти е?

Тъпа болка туптеше в слепоочията му. Никой не му говореше така. Дори и най-старите му приятели.

– Моля, позволи ми да се извиня – настоя той и стисна зъби. Хвана я за лакътя и я поведе към една ниша зад тежка златна завеса.

Тъмнината притъпи малко болката в главата му и той притисна основата на носа си с желанието и останалата болка да си отиде.

– Защо да не спестя време и на двама ни? – предложи Франки. – Ти няма да се занимаваш да ми се извиняваш, защото и двамата знаем, че си роден да бъдеш задник, а аз няма да се преструвам, че ти прощавам, защото не ми пука какво мислиш за мен. Става ли?

Ейдън седна на кремавия копринен диван. Тъпото туптене караше стомаха му да се свива.

– Виж, не се представям по най-добрия начин, за което се извинявам.

– „Извинявам се“ не звучи толкова искрено, колкото „Съжалявам“. Главоболие ли имаш?

Внезапната промяна в разговора му причини световъртеж. Той затвори очи и кимна.

– Мигрена? – настоя тя.

– Може би – сви рамене той.

Тя измърмори нещо, а после той отвори очи и видя как рови в чантичката си.

– Ето. С рецепта са – каза и му подаде две хапчета.

– И ти ли получаваш мигрени?

– Не, но Прю да, когато е стресирана. Не исках да ѝ се пов­ръща, докато се опитва да изкара годежното си парти.

– Това е много мило и предвидливо от твоя страна.

– Аз съм кумата, това ми е работата. А сега ги изпий като добро момче.

Той надигна чашата си, но тя го спря, като задържа ръката му.

– Не ставай глупав, алкохолът само ще влоши нещата. – Взе чашата му и промуши глава зад завесата.

Чу я как изсвирва тихо с уста и след миг благодареше на някого по име и подаваше на Ейдън чаша с леденостудена вода.

– Познаваш персонала? – попита той, колкото да поддържа разговора, докато преглъщаше таблетките.

– Аз съм от персонала. Това е втората ми работа. Но днес почивам. – Каза го, сякаш го предизвикваше да коментира. – Искаш ли да ти повикам Юбер? – предложи внезапно.

– С кола съм.

– Ама разбира се.

– Защо се държа мило с мен? – попита Ейдън, докато потриваше слепоочието си.

– Може би за да ти натрия носа, че си гадняр. И може би току-що съм ти дала две противозачатъчни хапчета вместо болкоуспокояващи само за да видя как страдаш.

– Може би съм си го заслужил.

Завесата помръдна и сервитьорката със синята коса промуши глава при тях.

– Ето газирано безалкохолно – прошепна. Ококори очи, когато забеляза Ейдън, и се отдръпна от нишата.

– Притеснява се, когато съм наблизо – отбеляза Ейдън, след като тя си тръгна.

– Добре че си красив и богат, защото характерът ти определено не ти печели точки. Ето, изпий това. Кофеинът ще помогне – каза Франки.

Той изпи безалкохолното и отпусна глава на облегалката на дивана.

– Благодаря.

Грижеше се за него, след като той беше предположил, че има опит като стриптийзьорка. Наистина беше гадняр. Зачуди се кога се е превърнал в такъв.

Тя взе чашата от ръката му.

– Остани тук, докато подейства – нареди и се обърна към завесата.

– Къде отиваш?

– Връщам се на партито, за да мога да разкърша стриптийзьорския си задник пред всички онези готини ергени.

– Съжалявам, че ще го пропусна.

– Млъквай, Килборн.

Cineboom.bg