Можете ли да избягате от „Стъкления човек” на Андерш де ла Моте?

Скандинавската крими звезда Андерш де ла Моте ни поднася новия си криминален роман „Стъкления човек“, който вече може да бъде открит по българските книжарници с логото на издателство „Емас“. Продължението на „Кралят на планината“ вече е преведено на 21 езика и се радва на огромен читателски интерес, като само в родната си Швеция поредицата за полицайката Лео Аскер е продадена в над 375 000 екземпляра. Де ла Моте държи под напрежение дори и най-внимателните читатели до самия край със своите характерни заплетени сюжети. Шведът със сигурност черпи вдъхновение от опита си като полицай и киберспециалист, какъвто е бил преди да се отдаде изцяло на писането. Макар че слага началото на писателската си кариера на по-късен етап от живота си, де ла Моте скоростно набира заслужена популярност и заема мястото си сред най-добрите писатели в скандинавския ноар редом до Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, Самюел Бьорк, Ирса Сигурдардотир… Заедно те са част от селектираните крими заглавия на издателство „Емас“.

Вече като ръководител на отдел „Изгубени души” детектив Леоноре Аскер започва разследване на убийството на човек, чието тяло е обезобразено. Пред Аскер възниква въпросът дали да се довери на твърденията на баща си, че има информация, с която би могъл да ѝ помогне. А може би това е просто поредната му игра?

Междувременно Мартин Хил се настанява в отдалечено имение, за да пише книга за местен бизнесмен. Скоро обаче ще разбере, че владението, включващо загадъчен остров и изоставена обсерватория, крие своите кървави тайни.

Докато Аскер и Хил разнищват минало и настояще, Стъкления човек прави първите си крачки извън сенките…

В продължението на „Кралят на планината” тайните стават още по-заплетени, а сигурността е само илюзия.

Андерш де ла Моте е бивш полицай, специалист по киберсигурност и, благодарение на своите читатели, вече писател на пълен работен ден. Първата книга в поредицата за полицайката Аскер „Кралят на планината“ му носи признание и от критиката – номинация за „Стъклен нож“ за криминален роман на годината и номинация за наградите на „Сторител“ в категория „Най-добър съспенс“ на годината.

„Превъзходен… Де ла Моте умело жонглира с многобройни персонажи, докато сюжетът му става все по-заплетен, като нагнетява напрежението до почти непоносими висоти. Тази шеметна книга ще отнеме съня на читателите.“

– „Пъблишърс Уикли“

ОТКЪС

Зимата на 2019

• Това пък какво беше?

Нещо остърга зловещо дъното на лодката. Внезапният звук стресна Елис, той загреба панически с веслата и разплиска водата.

Вече половин час с Ник плаваха сред непрогледна тъмнина.

• По дяволите! Да не би нещо да проби лодката? – задъхано издума Елис, след като успя да я изтласка няколко метра по-назад в черната вода. От устата му се виеха облачета пара, а студеният нощен въздух ги поглъщаше.
• Глупости – отвърна Ник, който седеше отпред. – Такова корито не потъва току-така.

Вдигна бинокъла и впери поглед в мрака.

Елис обаче не остана доволен от отговора.

• Казвах ти аз да си вземем спасителни жилетки – сопна се той. – Посред зима е, водата е лед студена. Ако нещо се случи с лодката, нямаме шанс да доплуваме обратно.

И посочи зад рамото си. В далечината, на притъмнелия бряг, лампата на скаутската хижа, откъдето отмъкнаха лодката, още мъждукаше. Една от малкото светли точки по гористите склонове около езерото.

• Да се връщаме, а? Да дойдем пак през деня.

Елис тъкмо завърши изречението и облачната покривка се разкъса. Изгря  пълна луна, озари езерото и черната вода заприлича на втечнено стъкло.

• Виж! – възбудено посочи Ник. – Скоро пристигаме. Ей там са надшахтовата кула и обсерваторията!

Сочеше острова малко по-нататък. Мъгла забулваше брега, но под слабата лунна светлина над върховете на дърветата се очертаваше кула с куполообразен покрив.

Елис потрепери. Навярно заради студа и влажния въздух, но не беше съвсем сигурен. Още откакто изтласкаха лодката от пристана до скаутската хижа, го преследваше смътно безпокойство.

Погледна крадешком към брега, откъдето бяха потеглили.

Бяха се отдалечили много, дори твърде много.

Елис повдигна шапката си и избърса челото си с ръкава на якето. И той, и Ник бяха облечени в черно, носеха ръкавици, туристически обувки и камуфлажни шапки – униформата на любителите на урбекс туризма*<*Урбекс туризъм – от англ. urbex, съкратено от urban exploration – ʼизследване на градската средаʼ – изследване на затворени за посетители, изоставени или труднодостъпни сгради или промишлени зони. – Бел. прев.>.

Ник свали бинокъла и си погледна часовника.

• Наближава полунощ. Дръж вляво и греби успоредно на острова, а аз ще гледам за подводни камъни – каза той. – Кеят трябва да се намира от южната страна.

Елис раздвижи неохотно веслата. Скърцането на ключовете се смесваше с плисъка на водата.

С приближаването към острова от мъглата изплуваха все повече подробности.

Върху бодлив килим от остри камъни, вдаден навътре в езерото, растяха  смърчове джуджета. Едри скали – същински страховити хищни зъби – стърчаха само на метри от пластмасовия корпус на лодката.

Елис гребеше внимателно. Откъсваше очи от каменните блокове само колкото да хвърли поглед към лампата до скаутската хижа.

Ник усети, че се налага да разведри атмосферата.

• Според теб дали онези двамата хаховци, дето ни дадоха картата, гледат порно с извънземни? – подхвърли той през рамо. – А може би дори правят секс, преоблечени като зелени човечета.

Елис не успя да сдържи усмивката си.

• Възможно е – отвърна. – Още недоумявам как успя да ги склониш да ни помогнат.
• О, много просто – засмя се Ник. – Убедих ги, че и аз вярвам в цялата тази история с НЛО-Гунар, с летящата чиния и съществото от Космоса. И им подарих книгата на Мартин Хил, а вътре написах посвещение: „The truth is out there“*<* The truth is out there (англ.) – Истината е някъде там. Знаков цитат от американския научнофантастичен сериал „Досиетата Х“. – Бел. прев.>. От възторг едва не напълниха гащите.

Елис се засмя. Настроението се поразведри.

• Ето го кея – посочи Ник.

От мъглата изплува напукан циментов пристан. В далечината висеше накриво очукана табела. Благодарение на лунната светлина прочетоха „Опасност от срутване. Не преминавай!“.

• Значи сме на правилното място – отсече Ник.

Привързаха лодката към ръждясала стълба, нарамиха раниците и стъпиха на кея.

Cineboom.bg