Мнение на CINEBOOM: „Locked“

„Locked“ се оказа едно от най-очакваните заглавия за началото на 2025г. у нас. Феновете на „Бързи и яростни“, „То“ и „Ханибал“ имаха за какво да ликуват. И трите филма се сливаха в едно огромно забавление, което с трейлъра си даде заявка за истинско зрелище.

И нещата свършиха някъде там…

„Locked“ създава брутално добра основа за своето експозе. Наркоманчето, което е едновременно провален баща и калпав съпруг е роля, с която Бил Скарсгард вече се провали в миналогодишния „Гарванът“. И въпреки това, тя му отива. Много. В самото начало „Locked“ изгражда един прекрасен образ на своя главен герой, който интригува.

Самата кола е нещо, което предизвика любопитство още от трейлъра. Нейната вътрешност е достатъчно голяма за да се случи цял филм, но и достатъчно малка, за да създава усещането за клаустрофобичност. SUV-то играе ролята на втори главен герой, но същевременно с това НЕ БЛЕСТИ. Възможностите и джаджите, които можеха да му бъдат инсталирани далеч надхвърлят това, което филмът му дава. Колата пустее…

Антъни Хопкинс е може би основната, притегателна сила към „Locked“. Още трейлъра и този глас ни върна в златните годни на Ханибъл Лектър и онзи интелигентен психопат, който лепна на актьора завинаги. Няма и няма да има друг Ханибъл Лектър, както и едва ли ще има друга, толкова силна роля, с която сър Антъни Хопкинс да бъде запомнен. Тук дори само с присъствието на своя глас в над 90% от екранното време, той е магнитът, който ще държи зрителя пред екран.

Антъни Хопкинс успява да пресъздаде със своя глас онова усещане за интелигентност и патология, която буди неминуеми сравнение с легендарния му образ. Същевременно с това той е агресивен, внимателен, отнесен и някак будещ съжаление. Все епитети, които не могат да бъдат поставени в едно изречение, освен ако неговото име не присъства някъде там.

През по-голямата част от филма се случва точно това, което виждаме в трейлърите. Чрез различните възможности на автомобила и дистанционното управление героят на Хопкинс мъчи хлапака на Скарсгард. Някъде там идва и момента, в който нещата стават лични и той намесва семейството му. Тогава филмът качва емоционалното ниво рязко, за да ни заведе до сцената, в която ще станем свидетели на най-безумното нещо, което никой родител не би искал да преживее в живота си. Да е заключен в колата, преследваща собственото му детенце по улицата пред него. Да не може да я управлява и да не може да спаси или извика на детето. Тази сцена ще изтръгне истински стон от онези, които успеят да и се предадат и почувстват силата на лудостта, която героят на Хопкинс всъщност носи в себе си. Това беше жестоко.

Към своя финал „Locked“ ни дава онова, на което винаги сме се надявали. Антъни Хопкинс от плът и кръв. И когато той влиза в колата и се изправяме на финалната права, историята излиза от релси и всичко отива по дяволите. Любимият актьор вече е твърде стар. Твърде. Особено за филми, като този. Лицето му, осанката му, присъствието му… някак будят много въпроси и повечето от тях не са лицеприятни. Защо Скарсгард действително се завърза под седалката? Не можеше ли да го преметне? Не можеше ли да го срита с двата си свободни крака или дори размаже с рамо? Та той е един наистина немощен старец, който седи на сантиметри от него! Побоят на Хопкинс над Скарсгард чрез спирачката на колата изглежда добре на екран, но за мислещия зрител е нещо-малко по-различно. Тъй като актьорът е твърде стар за ръкопашна схватка, сценаристите са намерили начин да „бие“ безконтактно?

Когато идва времето за един ЕПИЧЕН скок, вече сме се настроили за големия, мрачен финал и тогава „Locked“ за пореден път ни изненадва. Лошо.

Всички обрати, всички предпоставки за абсолютното зло, всички шансове филмът да се облегне на възможностите на своята звезда се провалят и дори физическото му присъствие не успява да извади историята от дерайлиралия влак, в който сама се напъхва.

„Locked“ е един изключително амбициозен проект с брилянтен кастинг, който ако не притежаваше тези двама актьори в главните роли… най-вероятно дори нямаше да го обсъждаме в момента. Много е странно съгласието им да участват, когато са прочели в сценария този финал. Какво им е донесъл той? Или може би е бил променен в хода на продукцията?

„Locked“ е изключително неприятен пример за това, че всички велики актьори имат своя залез и този на Сър Антъни Хопкинс е тук. Може би може да продължи да озвучава, може би може да продължи да работи през motion capture, но със сигурност живецът на Ханибъл си е отишъл и времето е взело своя връх.

А след „То“, Бил Скарсгард за пореден път не успява да открие роля, която да го направи звезда, като неговия брат или баща.

„Locked“ е една добра идея, с един брилянтен кастинг и една много, много посредствена реализация. Филм, който въпреки че ще ви препоръчам да не гледате, вие ще изгледате и просто… няма да харесате.

Cineboom.bg