Мнение на CINEBOOM- „Белият Лотус“ сезон 3

„Белият Лотус“ бе от онези изненадващи успехи, които сигурен съм дори неговите създатели не са очаквали. Приличният първи сезон и доброто начало дадоха основа на втория сезон да избухне и да отнесе славата на поредицата по целия свят. Дженифър Кулидж превърна своята Таня в ходещ цирк, давайки на новите епизоди толкова свеж хумор, толкова на място мигове, в които зрителя да се усмихне, че в неговия финал да плюе и да се дави в собствения си неконтролируем смях. Не случайно именно миналия сезон обра къде що имаше статуетки и донесе на Дженифър дори Златен Глобус. „Белият Лотус“ сезон 3… е друга история.

Рядко започвам толкова директно, но и все по-рядко отделям време, за да напиша нещо негативно. „Белият Лотус“ сезон 3 е най-слабият от трите до момента. Неговият мрак е толкова дълбок, че в хода на тези 8 епизода няма и един, който да излъчва светлина. Може би това е работа на героите. Защото именно в някои от тях има надежда. Има добро. Има светлина и искреност.

„Белият Лотус“ сезон 3 ни запознава с нова палитра от необичайни герои, които разбира се са безобразно богати. Семейство с 3 пораснали деца, три застаряващи приятелки, едната от които е популярна ТВ звезда, млада влюбена жена и нейния застаряващ възлюбен, с мрачно и неясно минало, както и не толкова млада и не толкова влюбена жена, с нейния застаряващ възлюбен с кристално, ясно минало. Има два героя, които са продължили историите си от сезон 2 в сезон 3 и техните сюжетни нишки са приятни.

„Белият Лотус“ сезон 3 за пореден път ни представя покварата и онзи свят на богатите и техните забавления по начин, който е мечта за „простосмъртните“, като нас. В разговорите и отношенията между героите изплуват обществени проблеми и потискани тайни, в които всеки зрител да може да се припознае. Сред приятелките има завист има по-успешни и по-неуспешни, има омъжени има и самотница. И това са различните гледни точки на хора, постигнали различен успех в живота си. Някак може би героинята със зъбите (боже сигурен съм, че това което всички ще запомнят от ролята и, са нейните зъби, но не и името и) е по-мека версия на Таня от миналия сезон. Тя е добра, тя е наивна, тя обича и тя истински, истински иска да е намерила своята сродна душа. Тя е способна да „нахрани душата си“ от буквално трохите, които нейния застаряващ възлюбен и хвърля. И това и стига. Прави я щастлива.

От друга страна най-дълбоките социални проблеми, които новият сезон третира, се появяват в това голямо семейство. Което има всичко, благодарение на бащата и високоплатената му работа. Това огромно семейство, което е ужасно разделено и знаят твърде малко един за друг, е извор на проблематика, позната може би на половината свят. Бащата, потънал в работа и тъмни сделки с риск, способен да потопи и него и близките му с един замах. Майка, потънала в лукс и глезотии, благодарение на успехите на собствения и съпруг. Син , поел по стъпките на баща си, който е тоталното, разглезено, богаташко хлапе с успехи, благодарение именно на своя старец. Дъщеря, която плава в решенията и исканията си, нямайки никой, на когото да може да се опре. И малкия брат, който живее в семейство от абсолютни нарциси и е възпитал сам себе си да бъде онзи, който да удовлетворява потребностите на останалите. Винаги да слуша и винаги да бъде някъде там в ъгъла. Без собствено мнение, без собствен живот, пришит за своя брат и търсещ своята сестра

В тези отношения ще изплуват желанията на момичето за собствен живот и собствен път, които на подсъзнателно ниво са провалено от нейните родители. Тя не може да си представи да живее без климатик и да НЕ яде био храна. Бащата, който в своята глупост е способен да лиши всички от единственото, на което са свикнали- лукс и охолство. Неговата тотална неспособност да се справи със ситуацията ще доведе до немислими последствия за цялото семейство. Големият син, превърнал се в негово протеже ще покаже на всички онези момчета, в какво не трябва да се превръщат. Как успехите на бащата, бизнесът на бащата могат да потопят собствената ти индивидуалност и да те превърнат в негова сянка, от която да си неспособен да излезеш. Може би именно това прави изборът на Патрик Шварценегер за ролята на големият син, толкова идеален. Младия мъж всячески се опитва да излезе от сянката на прочутия си баща и да проправи собствен път в Холивуд, различен от неговия.

Целия този бъркоч от съдби, проблеми, грешки и поуки води до един брилянтен финал, който разплита всичко. И някак именно там злото остава да тържествува. Губим един от двата най-светли персонажа- момичето със зъбите- по абсурден начин, типичен за „Белият Лотус“. Неговия образователен характер всъщност дава нужното- дори и най-добрия човек може да бъде загубен в битката на злото. И когато единствения лъч светлина в голямото семейство- малкия брат, си прави един незабравим шейк, сериалът тръгва в посока, от която не е ясно дали ще е способен да се върне. Искат ли зрителите да гледат свят, в който доброто гасне? Имат ли нужда хората да продължават да гледат несправедливостите от ежедневието ни, преносни на екран? Това ли накара феновете да се влюбят в поредицата? Хора, като момичето със зъбите и малкия брат заслужават своето място в нашия свят. Тяхната добрина и позитивното, което излъчват, са толкова нужни на останалите около тях, а и далеч не само. Когато историята посяга да ти отнеме и двамата, какво остава? С какво усещане ще изгасиш екрана и ще отнесеш „Белият Лотус“ сезон 3 със себе си напред?

Финалната пукотевица и разкрития имат своето очарование. Те са типичен завършек на мистерията, която всеки сезон на поредицата разгръща. Същевременно с това са някак трагични, мрачни и не носят нищо от онова, което предходните два финала дадоха. Дори в абсолютно нелепата смърт на Таня миналия сезон имаше нещо толкова позитивно. Няма зрител на планетата, който да не се е задавил от смях, когато тя цамбурна зад борда. В „Белият Лотус“ сезон 3 такова нещо няма. Тук виждаме логичен и естествен завършек, но всичко е на ръба. И когато финалът вече идва и отделните сюжетни нишки получават окончателния си завършек, остава усещането за липса. Нещо е непълно. Чувствата ми останаха някъде там, плаващи във водите. Одобрението и неодобрението се биеха. И въпреки неоспоримите качества на новия сезон, той остава най-слаб от трите. Участието на Юлиан Костов дори няма да го коментирам, защото изборът му е типичния за Холивуд TypeCast. Юлиян говори английски много по-добре от смачкания Алексей. Юлиан изглежда по-добре от всякога на екран тук, но малкото му екранно време, малкото реплики и абсолютния typecast по-скоро ще наранят кариерата му, отколкото нещо друго…

„Белият Лотус“ сезон 3 е един сносен сезон, с добри герои и проблематика, който рязко се отличава от предходните два. В неговия финал има нужната развръзка, но няма нищо от онова, което обикнахме в предходните два сезона.

И пътувайки някъде там, към залеза, напускайки Тайланд и хотела, на борда на тази лодка бяха и Мишел Монахан и Джейсън Айзък и Патрик Шварценегер и всички онези големи имена, които се очакваше да озарят епизодите със своето присъствие. За пореден път поредицата доказа, че НЯМА нужда от големи имена. Че една Дженифър Кулидж е способна да даде на сериала много повече, от всичките тези, които видяхме в този сезон, взети заедно.

„Белият Лотус“ сезон 4 предстои.

Cineboom.bg