Мнение на CINEBOOM: „Андор“ сезон 2

Преди две години и половина споделихме мнението за първия сезон на „Андор“.

Това е по-добрият сезон.  Историята на бунтът, която разказва „Rogue one“ и двата сезона на „Андор“, е най-доброто нещо, което светът на Лукас е преживявал от оригиналната трилогия насам. И дори съм склонен да поставя историята на Бунтът в отделна категория. Просто защото е много различна. И е способна да достигне до една много по-зряла аудитория.

Никога до сега не сме живели толкова дълбоко в Империята и не сме усещали така силно задушаващата и хватка. „Андор“ сезон 2 продължава успешния модел на първия сезон, та дори и на „Rogue one“. Абсолютен slow burn. Първите 6 епизода са бавни, тромави и наистина изискват много от зрителя, за да ги преживее. И точно, както се случи с първия сезон, след това сериалът превключва скоростта и ни запраща в непрестанен водовъртеж от действие до своя окончателен финал. Или не съвсем финал?!

Новия сезон започва със сватба и много, много подготовка за бъдещите събития, които много трудно ще успеят да задържат вниманието ни. Но тази сватба в първите епизоди, тази музика и тези танци неминуемо ще отнесат съзнанието на зрителя и ще му припомнят танците в Зион, дълбоко под земята в „Матрицата: Презареждане“ от 2003г. Много странно е усещането за тази музика и тези танци в света на „Междузвездни войни“. Странно за приемане, странно за осмисляне и странно дори просто за… съществуване. С напредването на епизодите и надграждането на основата бавно, но сигурно достигаме до епизоди 7, 8 и 9, в които немислимото започва.

Целта на „Rogue One“ бе кражбата на плановете за Звездата на смъртта. Нейното създаване се корени в „Андор“ сезон 2 и именно в епизодите 7, 8, става ясен произхода на суровина, жизнено важна за функционирането на убиецът на планети. Източникът е планетата Горман. И именно там, един своеобразен бунт на работническата класа срещу репресивните действия на Империята ще се превърне в клане, запомнено за хилядолетия напред. То ще бъде предшествано от новинарските емисии в света на Междузвездни войни. Нещо, което не сме виждали до сега. Ще видим потокът на информация и начините за нейното представяне. Но преди всичко ще станем свидетели на това, как един имперски режим държи желязната хватка около своите поданици и измъкване няма.

Клането на Горман е голямото начало на зрелищните събития. От там насетне пътят към „Rogue one“ е отворен. Някъде там, по един изключително обикновен начин, искрата на бунтът, онзи, от който сякаш всичко започва някога, ще бъде потушена. Човекът, вербувал Андор, човекът, който със силата на своето положение в Империята успява да създаде движение и желание за свобода и справедливост, които ще отекват през вековете. Човекът, който не е добър, не е лош, но преди всичко е непримирим и желае свобода и справедливост. За всички. Той ще бъде разкрит и краят на неговия живот ще даде началото на клането на Горман. То от своя страна ще ни доведе до речта на един сенатор в галактическия Сенат. Реч, която ще отекне и в най-далечните краища на вселената. Реч, която за първи път ще посочи чудовището, което всички са помогнали да бъде създадено. Чудовището, което рано или късно ще дойде за всеки един от тях. Името на това чудовище е Палпатин.

„Андор“ сезон 2 ще ни преведе през откриването и препрограмирането на K-2SO-  дроид, който ще изиграе ключова роля във финалния епизод и самия „Rogue one“ след това. В своите последни епизоди поредицата ще доведе нашите герои до момента и дори визията, с която ги познаваме от „Rogue one“.

„Андор“ сезон 2 вади на преден план разбирането за истината. Истината, която е изтръгната от обществата. Истината, която е субективна и на която хората не могат да се облегнат. Палпатин е диктатор, който галактиката сама е създала. Свободните хора и политици, в стремежа си да осигурят сигурност и стабилност овластяват човек до степен, че да загубят собствената си такава. И когато той премине този праг, облечен в абсолютната власт, беззаконието става ежедневие. Когато няма никой над теб, когато ти си законът и ти си справедливостта и не може да ти бъде потърсена отговорност… започват тоталитарните режими. Тогава свободната воля спира да съществува. Тогава започват борбите за оцеляване. Това е началото на Империята. Хората стават нейни поданици и работят „за общото благо“. Едни повече, едни по-малко. И когато подчинението започва да тежи и съвсем естествено да се ражда неподчинението, идват и първите сигнали за последствията. Възможността да не се подчиняваш е била някога. Преди Империята. Сега възможности няма. Сега има правила и ред. Определени от императора и неговите подчинени.

В такъв ред дори овластените започват да изпитват тежестта на Империята върху собствения си гръб и да се страхуват за живота и благосъстоянието на близките си, а и не само. Тогава именно чрез тях и тяхното осъзнаване започва бавния и сигурен път към истинския бунт и отпор срещу този режим. Сенаторката и Лутен са най-ярките примери за такива хора, в светът на „Андор“. Когато нетърпимостта достигне точката на кипене, когато режимът прекрачи всички граници и започне да сее смърт, тогава бунтът се материализира и съпротивата започва.

Именно в такъв момент Андор и един таен герой се обединяват, за да предадат на бунтовниците информация, с която Лутен е разполагал. Информация, която е жизнено важна за бъдещето на съпротивата. Информация за тайното оръжие, което империята създава. Информация, включваща места, събития и имена. И едно конкретно- това на Гейлън Ерсо. В своя финал „Андор“ сезон 2 успява изключително интелигентно да прелее в „бъдещия“ филм, за да може там да достигнем и до финалът на историята на Касиан. В самия си край, сериалът дава кадър с любимата на Андор и неговото дете. Дете, за чието съществуване Касиан никога не разбира. Дете, което въпреки това ще продължи неговото наследство.

След финала на сезона заваляха спекулации , че детето е Поу (пилотът в „Междузвездни войни“ епизоди 7-9). Други предполагаха, че детето е добре познатият ни Мандалорец. В свое интервю, Тони Гилрой, сподели, че то е просто бебето на Андор. И че след всички тези мъчения, цялата тази смърт е искал на финалът да има някаква надежда. Да има свещичка на прозореца, която да грее. Бебето символизира това.

„Андор“ сезон 2 печели много и от това, че феновете на оригиналната трилогия са 40-50 годишни мъже и жени в момента на неговото излизане. Лиготиите в новите епизоди от „Междузвездни войни“ никога не допаднаха на тези зрители. Може би просто защото те отдавна са ги надживели. Решението на Тони Гилрой да приземи историята от „Rogue one“ и да изгради този шпионски трилър в тази вселена по този зрял и болезнен начин, е възможно най-правилното за предпочитанията на тези, вече зрели, фенове на „Междузвездни войни“.

„Андор“ сезон 2 продължава много внимателни и деликатно да работи с връзките към „Междузвездни войни“. Споменаването на Силата е в една единствена реплика. Споменаването на император Палпатин ще събере очите на цялата галактика. Няма джедаи, няма светлинни мечове, почти няма извънземни но има… има онова, срещу което и двата сезона на „Андор“ и „Rogue one“ се бориха. Злата Империя и нейната Звезда на смъртта. Този кадър стига. Един кадър на финала на сезона, който да осмисли всичко и да натежи с цялата мощ на ужасът, който тя носи със съществуването си.

„Андор“ сезон 2 надгражда своя предшественик и историята разказана в тази поредица дава нов живот на „Rogue one“ или иначе казано най-харесвания филм от епохата на „Междузвездни войни“ под логото на Disney. След като знаем историята на Касиан, зараждането, произходът и развитието на бунтът и съпротивата, някак филмът започва да тежи още повече. Да означава още повече. Да бъде още повече и да боли. Много. „Rogue one“ е финалът на историята за Бунтът и неговата битка срещу най-мощното оръжие на Империята до този момент. И именно там, в този изключително болезнен финал идва голямата връзка с оригиналната трилогия. Вейдър, битката, множеството отнети животи и единствената цел- плановете за  Звездата на смъртта да достигнат до бунтовниците. За да може в бъдеще да се случи онова, което всички знаем, че ще се случи.

Успехът на „Андор“ идва до голяма степен и от правилния тайминг. Светът се намира в момент, в който имперските режими са поробили или поробват своите поданици. Реалното отражение на темите, третирани в „Андор“, в съвремието в което живеем, дават още един тласък на безграничната му сила. Та в сериала е засегната дори темата за медийната пропаганда….

„Междузвездни войни“ никога не са имали толкова силни герои, толкова силна актьорска игра и толкова силен сценарий. „Андор“ и историята на съпротивата изпратиха вселената в ново измерение, за което дълго ще се говори. И след време, зрителите ще се обръщат към двата сезона на „Андор“ и „Rogue one“ по начина, по който ние днес се обръщаме към оригиналната трилогия. Мрачните времена, в които се роди надежда. Въпреки цялото зло, смърт и непоносимост на случващото се, надеждата успя да си проправи път и да се разпростре в душата на свободните хора. Надежда, която дори след трагичния край на толкова ключови герои и предстоящия такъв на главния ни герой, успява да намери начин отново да подаде глава на повърхността.

Там сред житата. В ръцете на една жена. Подаваща се изпод едно одеяло. И усмихваща се на безкрайния свят, в който някъде там е един мъж. Мъж, който никога няма да разбере. И същевременно с това винаги ще знае. Той, тя и надеждата.

Cineboom.bg