Мнението на CINEBOOM: „Последен изход: Наследство“

Има нещо много сбъркано в това, да направиш 14г. пауза между едната и следващата част от поредицата ти. И докато това е възможно при филм, като „Аватар“… „Последен изход“ едва ли би бил най-подходящия пример. Франчайза е вече на 25г., като нейната първа част, не бе сериозен успех….

Дори и „Последен изход 2“ и сцената на магистралата да държат едно от първите места в класациите за най-ужасяващ момент в хорър филм, всички останалите филми от поредицата… просто нямат такъв.

„Последен изход: Наследство“ се опитва да репликира бруталната катастрофа от „Последен изход 2“ създавайки епизод, който да е толкова силен и запомнящ се, че да остане в главата ти дълго след финала на всичко. И до една степен успява. Но не поради причината, заради която помним катастрофата от магистралата във втория филм. Откриващия епизод от „Последен изход: Наследство“ е дълбоко засегнат в трейлъра и е най-дългия, най-детайлния и най- впечатляващия от всичко, което ще видим в този филм. Ще повторя… най-дългия. Сцената в „Последен изход 2“ минава за около 3-4 минутки. Сцената в „Последен изход: Наследство“ трае може би почти 1/4 от целия филм. Тя носи своята комплексност и опит за обрат в хода на историята след това, но това не я превръща в запомняща се. Дори сега, няколко дни по-късно, детайли от нея вече ми бягат. Години по-късно си спомням всяка секунда от онези 4 мин в „Последен изход 2″….

„Последен изход: Наследство“ е слашър в духа на предходните и история, която с нищо не блести. Убийствата също. Дори има лека форма на регрес по отношение на реализацията. Те будят усмивка със своята безумност. Усмивка, често граничеща със смях. Шокът от внезапното случване и бруталността на разхвърчаващите се кръв и човешки останки са примесени с чист смях. Понякога, надделяващ над шокът.

Има кохерентна история, която е пренесена в поколенията, но както обикновено без логично обяснение и без кой-знае, колко задълбаване в детайлите. Хората се очаква за да отидат в кино салона, за различните видове убийства. И ще ги получат. И само тях. И това е ок.

Ще видим смърт от монета, от пружинка, ще станем свидетели на убийство от ЯМР, ще видим смърт от ветропоказател и какво ли още не. Все оригинални хрумни и в духът на поредицата. Но до там.

„Последен изход: Наследство“ дава нов живот на поредицата, но феновете, които бяха съвременници на предходните 5 части… май са я надживели. Като един от тях, който въпреки това хареса адски много „Убийствен пъзел Х„, тук нещата са различни. Поредицата за Пъзела третира най-новия филм, като такъв за големи. С дълбока история и много, много мотивация. Просто феновете и пораснаха с нея. Това не сполетя „Последен изход“ и най-новия филм дава на същите тези хора онова, което им даваше преди 25г. Много и различна смърт. И докато може би това би сработило при нови фенове (в което също се съмнявам, поради изключителната пренаситеност на киното в наши дни), при онези, които са гледали предходните 5 филма… просто няма да се получи. Те са вече с 25г. по-възрастни…

„Последен изход: Наследство“ е приличен придатък към една успешна поредица, но той категорично не вдъхва НОВ живот, не блести с особена оригиналност и дава същата, позакърпена история за да премине към убийствата. Дори последната сцена е ужасно позата и някак съвкупност от много, случили се в предходните филми.

„Последен изход: Наследство“ е филм, който си струва да се види само и единствено, за да бъде „отметнат“, че е гледан. Без очаквания, без намерения и без нищо. Просто ей така.

Заглавието е вече в кино салоните в цялата страна.

Cineboom.bg