„Мистерията на мумията“ е актуалният хит на Том Егеланд
В новоизлезлия в превод на български роман „Мистерията на мумията“ (изд. „Персей“) световноизвестният норвежки писател Том Егеланд предсказа изригването на вулкана на гръцкия остров Санторини – бедствие, което в момента се следи с интерес от световните медии.
Гръцкото правителство обяви извънредно положение на Санторини заради продължаващата интензивна сеизмична активност, която разтърсва популярния остров в Егейско море.
В книгата си Том Егеланд свързва новооткрита древноегипетска гробница с Десетте напасти в Библията, които всъщност са предизвикани от вулканичното изригване на Санторини преди 3600 години. Но и сега, в нашето съвремие Санторини е разтърсен от земетресения. Дали не е задействано древно проклятие – това е централният въпрос в новия роман на обичания и у нас автор.
Припомняме, че сюжети, герои и идеи от книгите на Том Егеланд, видяхме години по-късно в бестселъри на Дан Браун.
Например „Краят на кръга“ на Том Егеланд е публикуван две години преди „Шифърът на Леонардо“ да види бял свят. Когато излиза романът на Дан Браун, читателите на Егеланд с изненада откриват, че главните герои са със същите характеристики, а има и други поразителни сходства между „Шифърът на Леонардо“ и „Краят на кръга“:
– древна мистерия и световна конспирация;
– тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство;
– албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга“ той е добрият (Бьорн), а в „Шифърът на Леонардо“ – лошият герой (Сила – човекът на „Опус дей“);
– и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.
Визионер в романите си, Том Егеланд сега предсказва събития на Санторини.
След много четените и у нас бестселъри „Заветът на Нострадамус“, „Сребърниците“, „Проектът Матусал“… дойде роман, с който популярният писател Том Егеланд попълва редиците си от почитатели и с млади хора. „Мистерията на мумията“, актуален хит в момента в книжарниците, е универсален роман за читатели от всички възрасти. Освен увлекателен сюжет, древна загадка и напрежение, книгата предлага любопитни исторически факти за египетски династии, йероглифи, библейски бедствия и войни. Главен герой е младият Роберт, който се присъединява към майка си, известен норвежки археолог, за археологическа експедиция в Долината на царете в Египет. Там е открита древна гробница, а на входа й с йероглифи е изписано: „Смъртта ще покоси този, който наруши покоя на мъртвеца“.
Предлагаме ви интервю с Том Егеланд по повод новата му книга.
– Защо решихте да пишете и за млади читатели?
– Може би е изкушаващо да отговоря: Защо не? Нека започна с това, че не става дума за пари. Книгите за младежи се продават в много по-малко тиражи, отколкото книгите за възрастни. Те не получават почти никакво медийно отразяване и си късметлия, ако изобщо получиш рецензия. Въпреки това има много причини, поради които ми харесва да пиша книги за младежи. Когато бях момче, обичах да чета вълнуващи книги. Когато бях съвсем малък, майка ми ми ги четеше на глас до леглото. По-късно се снабдих с фенерче и си четях сам, когато родителите ми мислеха, че спя. Спомням си, че си мислех: О, ако можех да напиша книга, която да зарадва друго момче или момиче така, както тази книга зарадва мен! Може би така в мен се събуди писателската мечта…
Да се върнем на въпроса – защо пиша за млади хора… Може да се каже: по егоистични причини. Писането на книги за младежи прави работния ми ден по-разнообразен. Обикновено пиша дебели, сериозни книги за възрастни. Те често се занимават с теми като теология и история. Така че е добре да мога да превключвам между различни видове ръкописи. Не казвам, че е лесно да се пише за млади хора, но е различно.
Освен това: да пиша книги за млади хора, може би ми осигурява бъдещи читатели. Защото бих искал да имам читатели за книгите си за възрастни през следващите години. Млад човек, който харесва книгите за Роберт, може би ще опита някоя от книгите ми за възрастни – ако не сега, то след пет или десет години. Това със сигурност е нещо, на което трябва да се надявам.
– Факт е, че книгите ви се харесват и от младите, и възрастните читатели. Зад тях стоят и дълги проучвания, което ги прави още по-ценни. Каква според Вас е мисията им?
– Тези книги може да отворят очите на младите хора за литературата. Нито една лоша дума не мога да кажа за компютърните игри, интернета, мобилното сърфиране, телевизионните сериали, Spotify или спорта. Но книгите също могат и трябва да бъдат част от ежедневието. Литературата стимулира въображението. Когато четете книга, вие формирате – заедно с автора – една нова „реалност“. Не само се потапяте в действието, но и създавате свои собствени образи. Запознавате се с хора, които не съществуват, но въпреки това съществуват в главата ви. В книгите се сблъсквате с мисли и идеи, които могат да ви направят малко по-мъдри, които ви помага да мислите по съвсем различен начин. Книгите не бива да изместват другите задължения, а да стоят редом с тях, може би в края на дългия, забързан ден.
– Какви качества трябва да има една книга, за да стигне до младите?
– Важното е да се покаже на младите хора, че книгите могат да бъдат вълнуващи. Много хора смятат, че четенето е скучно. Защо е така? Може би са били принудени да четат неправилните книги? Аз самият обичах „Момчетата Харди“, Жул Верн... Тези книги ме научиха, че четенето изобщо не е скучно, а когато станах по-голям, започнах да чета и по-сериозна литература. Не мисля, че Кафка и Джойс са това, с което трябва да започне едно 13-годишно дете. Книгите ми за млади хора са приключенски екшъни. Има много страхотни книги за младежи, които се занимават с по-дълбоки, по-важни и по-екзистенциални теми. И това е добре. Но смятам, че е важно да има и нещо за читателите, които искат бързо действие и напрежение, мистерия и злодеи. Както и в литературата за възрастни, всички видове книги трябва да живеят рамо до рамо. Моят талант е да пиша вълнуващи истории, така че това е, което правя. Други са добри в писането на съвсем различни видове книги, които също ще намерят своите читатели. Важното е, че всеки трябва да намери „своя тип книга“.
Предлагаме ви откъси от романа „Мистерията на мумията“:
Главният геолог Джени Лонг преглътна нервно и се огледа. Операционният център на института бе изпълнен с компютри, светещи карти на света, сеизмографи и високотехнологично оборудване.
Още веднъж тя сравни числата от сеизмографа с таблиците, над които бе работила през цялата нощ.
Дали вулканът на гръцкия остров Санторини не бе на път да изригне отново, катастрофално? Числата го предвиждаха.
„Не е възможно! – помисли си тя. – Не сега. Може би след хиляди години. Но не и сега“.
Ако изчисленията на Джени бяха верни, то налягането във вулкана под Санторини в Средиземно море нарастваше.
Джени знаеше, че едно изригване щеше да доведе до катастрофални последици: силни земетресения, огромни цунамита, тъмни облаци вулканична пепел. Всички градове и курорти по средиземноморското крайбрежие щяха да бъдат заличени. Милиони хора щяха да умрат. Климатът на Земята щеше да се промени, световната икономика – да се срине.
„Изчисленията ми не могат да са верни“ – помисли си отчаяна Джени Лонг.
Джени Лонг разглеждаше дългия лист, представляващ сеизмограмата. Точно в 11:32 часа континенталният шелф дълбоко под Санторини се бе раздвижил. Не много. Но достатъчно, за да предизвика слабо земетресение. 4,1 по скалата на Рихтер. Не беше краят на света. Не беше нещо опасно. Не и само по себе си. Но Джени Лонг предчувстваше нещо. Не знаеше какво. Със сигурност нещо по отношение на вулкана. Но какво? Усети само, че земетресението я обезпокои. Много.
„Смъртоносно земетресение. Огромни цунамита. Облак от пепел, толкова голям, че ще скрие слънцето и ще повлияе на климата на цялата планета.“
Главният геолог Джени Лонг срещна погледа на министър-председателя. Той тъкмо я бе помолил да опише последиците от голямо вулканично изригване на Санторини.
– Колко сте сигурни, че това ще се случи скоро? – попита министър-председателят.
– В нашата наука не можем никога да сме сигурни. Но всички числа и сеизмични анализи показват, че налягането под вулкана под Санторини се увеличава и…
– Чакайте, чакайте. Какво означава това?
– Това означава, че наблюдаваме предварителните етапи на вулканично изригване.
– Голямо? Или малко?
– Ако развитието продължи в същото темпо като досега, говорим за едно много силно избухване. Може би толкова лошо, колкото преди 3600 години.
Министърът пребледня.
– След седмици? Месеци? Години?
Джени Лонг поклати глава.
– Невъзможно е да се каже. Не можем да направим толкова прецизна прогноза. В най-лошия случай може да се случи след няколко дни или седмици.
– Няма как да излезем и да предупредим населението въз основа на такива свободни спекулации!
– Решението не зависи от мен.
– Това ще създаде паника. Туристите ще престанат да идват. Хората ще бягат. Но накъде ще се отправят? Милиони хора живеят по крайбрежието на Средиземно море. Къде ще отидат? Колко дълго ще трябва да чакат?
– Аз съм геолог. Не мога да отговоря на тези въпроси.
Министър-председателят поклати глава.
В същото време се включи алармата. Един часовник започна да звъни. Две червени лампи на тавана започнаха да мигат.
На сеизмографа иглите направиха голямo отклонение.
– Какво се случва? – попита министър-председателят.
– Земетресение! – възкликна главният геолог Джени Лонг.
– Къде? – попита министър-председателят.
Погледите им се срещнаха.
Ново земетресение удари днес гръцкия ваканционен остров Санторини. Трусът е с магнитуд 4,5 по скалата на Рихтер. Не се съобщава за пострадали. Същевременно геолозите са загрижени дали земетръсната активност не означава, че вулканът под острова е на път да се събуди.
Роберт прочете новината няколко пъти. Ако професор Дан Уайт беше прав, то Десетте напасти в Библията всъщност бяха предизвикани от вулканичното изригване на Санторини преди 3600 години.
И сега вулканът започваше пак да се раздвижва?
Случайност?
Проклятията, написани с йероглифи, предупреждаваха за нови бедствия, ако гробът бъде отворен. Не можеше наистина да има някаква връзка. Или можеше?
Cineboom.bg
