Книжният феномен  „Щастливей“ от Изабел Овчарова излиза в ново допълнено издание  

Мнозина посрещат първата книга на създателката на съдържание и влогър Изабел Овчарова с недоверие. Че какво толкова има да каже на света едно 18-годишно момиче?

Но 7 години по-късно „Щастливей“ се е утвърди като абсолютен феномен, завладял десетки хиляди сърца и разпалил любовта към книгите в душата на множество тийнейджъри. А самата Изабел се превърна в едно от най-обичаните и успешни лица на българското онлайн пространство и автор на още шест бестселъра.

През 2025 г. книгата носител на престижната детска литературна награда „Иван Вазов“ се завръща на пазара в ново луксозно и допълнено издание с твърди корици и бонус глави, написани от „Изи от бъдещето“.

            В нея историята на Изи, преди да стане @izieqka, се разгръща с още нюанси и гледни точки, за да ни напомни, че Щастливеенето е състояние на духа, което идва от нас самите – дори в най-мрачните ситуации.

            „Казвам се Изабел и съм на 18 години. Имам ли представа как се пише книга? Не. Възнамерявам ли да вложа цялата си енергия в това да направя всеки читател по-щастлив, по-добър и мотивиран? Твърдо и категорично ДА.“

            С тези думи Изи отваря вратата към своя собствен живот, към любимите си хора и щастливите моменти от детството на нейното Златно място, но и тъжните дни, които неминуемо вървят ръка за ръка с порастването.

            През призмата на едно момиче в училище, което преживява същите житейски ситуации като своите последователи, ще почувствате пеперудите от първата любов, но и острите ръбове на разбитото сърце от първата раздяла.

            Вярна на своята мисия да хвърля светлина върху теми като депресията и мрачните мисли и ниското самочувствие, Изабел застава до читателя, хваща го за ръка и преминава с него през всички емоции, търсения и уроци.

            Топла като прегръдка и споделена като проникновен среднощен разговор с близък приятел, „Щастливей“ е книга, в която всеки читател може да открие частица от своя собствен опит.

            Носталгичните и мъдри думи на Изи от бъдещето доказват, че дори след стотиците хиляди последователи, милионите гледания, дългите опашки от хора, чакащи за среща с нея, и животите, които видеата и книгите ѝ са променили, за нея на първо място остават читателите. И с тази книга тя им пожелава да открият онази искра, която ги кара да щастливеят. А после никога да не я пускат, превръщайки я в изкуство!

Из „Щастливей“ от Изабел Овчарова

ЩАСТЛИВЕЙ

С всяка стъпка от пътя ми научавах по нещо ново. Ставах по-силна. Смела. Излизах от зоната си на комфорт постоянно, което беше огромна предпоставка да порасна. Много неща, в които вярвах, се промениха. Мечтата ми да бъда актриса дълго време беше най-важното нещо за мен, но с времето осъзнах за колко много други неща копнея. Осъзнах, че да бъда актриса е нещо, което искам да преживея, но не е най-важното за мен. Мечтите ми се промениха. Започнах да осъзнавам колко по-важно е за мен да нося щастие на хората и да ги мотивирам. Да помагам. Да вдъхновявам. Качих първото си видео в канала си на 28 януари 2017 г. и си мислех, че да достигна 5000 абонати е възможно. Повярвах го и започнах да работя над мечтата си. Година и два дни по-късно, на 30 януари 2018 г., каналът ми удари 100 000 абонати и в същата тази година станахме 200 хиляди… За година и два дни… Нещо, което дори в най-смелите си мечти не бях очаквала да ми се случи. Повярвах в мечтата си, че след още една година каналът ми може да има 200 000 абонати. Повярвах и започнах да работя още по-усърдно. И знаете…

Дори не отне цяла година… За по-малко от две години Ютюб семейството ми надмина 200 хиляди души… Случиха се толкова много неща… Емил Конрад се превърна в един от най-близките ми приятели. Имах две официални фен срещи, които все още са ми като сън. Чувах как стотици гърла крещят името ми и едва се сдържах да не заплача. Създадох благотворителна кампания, която тепърва започва да расте. Поканиха ме да бъда гост в предаване, което гледам от години. Сценаристката на най-известното шоу в България ми писа със съобщението, че ми е истински фен, и ми написа стихотворение „от името“ на най-известния персонаж в предаването, когото имитирам от 9-годишна. Сътворих уникални видеа. И в двата си канала. Ставах все по-силна. Получавах предложения за роли за филми, сериали и дори да бъда модел на най-известния бранд за дрехи в България – отказах, защото не бяха точните предложения за мен, но въпреки това се случиха. Което е било отвъд представите ми като възможност.

Все по-ясно виждах, че мечтите са възможни. Дълго време мечтах да се науча да пея. Мечтаех и да се науча да свиря на пиано. Когато растях, нямах възможността да плащам за такива уроци и не ходех. Когато пораснах, мислех, че вече е твърде късно, за да се науча, но когато станах на 17 години, реших, че никога не е късно да научиш нещо ново, и започнах да ходя на уроци. Две седмици след това можех да свиря неща, които ми харесват.

Месец по-късно събрах пари и си купих синтезатор, на който да свиря. Едновременно с това пеенето ми с всеки изминал ден звучеше по-добре. Създадох приятелства с прекрасни хора. Влогъри, певци и певици. Актьори.

Създадох си втори канал за влогове, който също е напът да достигне 100 000 абонати. И сега… пиша… завършвам книга… моята книга…

За да постигна мечтите си, всеки ден ми се е налагало да напусна границите на комфорта си и съм се чувствала уплашена, тревожна, срамежлива… Имало е стотици дни, в които не исках да обработвам, а да спя. Имало е дни, в които не исках да отговарям на съобщения и коментари, а да си почина. Исках да стоя на топло, вместо да ставам рано сутрин и да ходя на уроци по пеене и пиано. Страхувах се, преди да отида на всяко интервю. Притеснявах се за всяка фен среща. Тревожех се за всеки бизнес разговор, който трябваше да проведа. Но въпреки тези чувства правех всичко необходимо, за да порасна.

 Не се страхувайте дa преживеете повече, нито да излезете от комфорта на собственото си легло. Знам колко е неприятно. Страшно. Непознато. Но когато правим тези малки некомфортни крачки, ние се доближаваме до мечтата си и това е единственият начин да я постигнем. Искаш да се запишеш в Х Factor, защото обичаш да пееш, но те е страх? Запиши се. Опитай. Излез от зоната си на комфорт. Искаш дa бъдеш мозъчен хирург, но те е страх, че това не е възможно. Учи. Дай всичко от себе си. Опитай. Ние сами слагаме собствените си ограничения. Сами си казваме кое е възможно и кое не е. Ако повярвате в себе си и в мечтите си, вие ги правите възможни. Ако работите и не се спирате пред нищо, всеки ще ви прави път. Не вярвайте на този, който ви казва, че не сте достатъчно добpи. Не вярвайте на тези, които казват, че мечтите ви не са възможни. Защото единственият случай, в който думите им ще се окажат истина, е, ако им повярвате. Аз не съм по-специална или по-талантлива от вас. Вие сте също толкова специални и способни да сбъднете мечтите си. Не си поставяйте ограничения. Това откъде сте, какъв цвят е кожата ви, на колко сте години и от какъв пол сте са само оправдания. Не са неща, които имат значение. От значение е вярата ви. Упорството. Любовта, с която творите вашата реалност.

Вие сте творците на вашия Живот. Всеки ден с нашите избори създаваме живота си. Какъв избор ще направим днес зависи само и единствено от нас.

Изберете да повярвате в себе си. Изберете да бъдете благодарни и да се усмихнете на живота. Той е отражение на самите нас. Потрудете се. Не губете ценното си време да коментирате другите. Коментирайте идеи, каузи, мечти… Не се оплаквайте от нещата, които ви се случват, защото вие сами сте ги привлекли. Каквито и да са те. Вместо да се оплаквате, благодарете. Научете каквото можете от тях, и продължете напред с новото знание, което сте придобили. Сменете настройката си. Изберете да виждате хубавото в ежедневието си и то ще се напълни с хубави неща. Толкова е просто. Ние привличаме това, което сме. Не казвам, че е лесно. Не е. Много по-удобно е да бъдем мързеливи. Сърдити на живота и недоволни от хората около нас. Но всичко е въпрос на избор, кой-то ние самите правим всеки ден. Направете нещо за себе си и за другите. Бъдете добри. Обичайте се такива, каквито сте, и работете над себе си. Бъдете най-добрите си приятели и не оставяйте умът ви да бъде пълен с боклуци. Грижете се за него. Приемайте чувствата си и не се срамувайте от тях. Анализирайте ги. Споделяйте ги. Обичайте ги. Каквито и да са те. Учете се.

(…)

ИЗИ ОТ БЪДЕЩЕТО 2025 г.

С всичко изписано дотук мисля, че съм казала достатъчно. Не промених написаното от 18-годишната Изи, защото исках да уважа нейния поглед и да го запечатам такъв, каквото е бил тогава. Виждам колко много съм се променила и в същото време колко много части от нея съм запазила в сърцето си и до ден днешен. И ако можех да се върна назад, единствено щях да є кажа колко много я обичам и да я прегърна.

Може би една част от мен щеше да иска да є разкаже, че бъдещето є ще е по-светло, отколкото някога може да си представи, и че най-смелите є мечти тогава ще бъдат миниатюрни на фона на планините, които предстои да покори в бъдеще. Но ако є бях казала всичко това, може би щях да променя развоя на събитията. Може би тя е имала нужда да се сблъска със съмненията, самотата, болката, разочарованията и всичко, с което не е знаела как да се справи… за да се научи и да се превърне в младата жена, която пише тези редове 6 години по-късно. Тази млада жена е щастлива за втори път да завърши тази книга с едно огромно „Благодаря“ към теб – читателя на тази книга. Без значение дали ти е харесала, дали ти е въздействала, дали ще я запомниш завинаги, или ще я забравиш след малко… благодаря ти, че отдели време да се докоснеш до историята ми, да проявиш уважение към нея и да стигнеш до последния ред.

Пожелавам си това да е само началото на историите, които ще споделим заедно.

Cineboom.bg