Интервю с актьора Шон Евънс от сериала „Докато те убия“

„May you never die Until I Kill You“

Минисериалът Докато те убия (Until I Kill You)е създаден по действителни събития и разказва истинската история на Делия Балмър, оцеляла след ужасяващо насилие от страна на мъж, който изобщо не би трябвало да бъде свободен да извършва отвратителните си престъпления.

Когато Делия среща Джон Суини в местен пъб, той изглежда като сродната душа, която тя е търсила; тя няма представа, че той е убиец, но неговата артистична и антиинституционална персона скоро отстъпва място на по-тъмна страна, на свирепа жесток и признание, че е убил бившата си приятелка. Хвърляйки светлина върху неуспехите на правната система да се справи с насилието срещу жени, тази въздействаща и навременна история показва силата на духа на една наистина забележителна жена и нейния травматичен път към постигане на справедливост.

В ролята на Джон Суинивлиза Шон Евънс, когото широката публика познава като детектив Ендевър Морс, но сега ще види като един от най-ужасяващите престъпници, появявали се на екран през последните години. Ето какво споделя Евънс за сериала и за героя си в специално интервю.

Разкажете ни за сериала по Viasat True Crime

Сериалът, историята, която разказваме, се развива в продължение на около 15-20 години в хода на живота на една жена на име Делия. И по същество става дума за това как тази жена става жертва в една от личните си връзки на принуда, принизяване, домашно насилие и агресия, и не ѝ вярват особено от полицията, тя в крайна сметка е разочарована от съдебната система, докато не ѝ се наложи наистина да бъде свидетел в дело срещу извършителя.

Разкажете ни за героя си Джон Суини

Мога само да ви кажа как аз виждам историята и как виждам този човек. Начинът, по който го виждам, е като човек, който е започнал връзката си с някого с – струва ми се, с най-добри намерения, но нещо се е случило по пътя, което е объркало нещата. Да, малко е трудно. Трудно е да се говори за това от външна гледна точка, ако ме разбирате, но мисля, че в историята, която разказваме, поне има истинско развитие във връзката; вярвам, че е започнал с най-добри намерения.

Какъв материал за изследване беше наличен

Аз не работя по този начин. Не го отхвърлям, но това, което върши работа за мен лично, е, че въображението е безгранично и съм малко по-загрижен да направя историята, която разказваме, възможно най-правдоподобна, отколкото да създавам някакво впечатление за някой, който може да е съществувал. Мисля, че трябва да се заложи на злободневието на това, което правим. Така че голяма част от това беше просто въображение, за да бъда напълно честен.

За първи път ли играете роля, базирана на истински герой?

Не, не е първият. Правил съм го няколко пъти преди, никога с такъв графичен материал, и повечето от хората, които съм играл, вече са починали.

Това е първият път, когато събитията са все още скорошни и това носи със себе си много отговорност. Чувствам се задължен да бъда възможно най-правдив и да дам на хората възможност да се съмняват. Може да звучи като клише, но не е моя работа да съдя никого.

Вижте, по отношение на моралните въпроси в историята и други подобни, много от тях са просто твърде големи, за да се справя с тях. И в крайна сметка, моята работа е да вляза и да кажа репликите, да направя сцените възможно най-правдоподобни.

А отвъд това, се опитвам да оставя всичко останало, да оставя всичко пред вратата и по някакъв начин да го гледам като на измислица, независимо дали е истина или не. Но не съм тук, за да съдя някого или да му давам някакъв морален урок. Не. Просто си върша работата.

Какво беше усещането да работиш с Анна (Актрисата Анна Максуел Мартин – в ролята на Далия), особено в сцените с насилие и напрежение?

О, фантастично. Искам да кажа, това определено беше и един от плюсовете на работата. Възхищавам ѝ се от дълго време. Мисля, че е фантастична актриса. Видях я на сцена преди около 10-15 години. Тя е брилянтна. И това беше една от радостите на тази работа – да можем просто да се слеем един с друг като актьори и да си вършим работата.

А естеството на материала е доста мрачно и неприятно. Но въпреки това, като че ли прекарахме много време в смях, просто за да поддържаме настроението бодро и леко. Беше наистина интересно. Никога преди не съм правил нещо подобно и беше наистина интересно преживяване.

Много неща могат да се извлекат. Но Анна е фантастична. И останалите актьори също, повечето от сцените ми са с Анна, всички са великолепни.

Героинята на Делия може да се стори безчувствена; Защо зрителите биха гледали нейното превъплъщение?

Да, няма нищо лошо в това да не си съчувствен.

Често има тенденция, когато си на интервю за работа или нещо подобно, да се очаква персонажът да е възможно най-съчувствен. А хората не са чак такива. Често не са. Те носят раните от живота, който са имали.

И според мен не бива да се притесняваме от това по отношение на въпроса защо хората биха гледали сериала; една от привлекателните стнари е, че е рядкост в история като тази да се фокусираш върху жертвата.

Това беше едно от големите неща за мен в тази роля – че по никакъв начин не прославяме никого, а се фокусираме върху някой, който е преминал през изпитание и се е опитал да изгради живота си отново.

Насилието в началото на историята не трябва по никакъв начин да бъде фетишизирано, това не е темата на историята. Това е инцидентно, в някакъв смисъл, но е от решаващо значение за това как тя е започнала да възстановява живота си. За мен това е интересното в историята и се надявам, че и публиката ще го види по същия начин.

Какво беше преживяването да работиш с Джулия Форд (режисьорката)?

Първият път, когато се срещнахме, беше фантастично преживяване. Тя е била актриса известно време, затова има стенографски език с актьорите. И мисля, честно казано, че това е хубаво.

Интересно е, че човекът, режисиращ история като тази, е жена…, важно е да има жена, начело на това, която разказва тази история и ви води през нея, така че беше наистина прекрасно преживяване.

И освен брилянтността си като режисьор, тя създава много топла, приветлива и грижовна атмосфера. И това е наистина страхотно, когато правиш сцени, които потенциално могат да бъдат доста трудни или напрегнати. Беше наистина забавно.

Смятате ли, че това е необичайна сериал за ITV?

Да, мисля, както казах по-рано, че необичайното тук и това, което ме привлече, е фактът, че се фокусирате върху жертвата и разказваме нейната история през цялото време. Не възхваляваме никой друг освен жертвата и навлизаме в детайли за това какво е било след случката. Мисля, че това е интересно, а не страдалческо и болезнено. Така че предполагам, че това е необичайно за която и да е екранизация.

Ако погледнете нещата, които са правени напоследък в същия жанр, те не се фокусират много върху извършителя, не толкова върху жертвата. И мисля, че точно това е нестандартното.