Грешници / Sinners
Имам много, понякога противоречащи си мнения, за това как трябва да работи маркетинга на филмите, кое е ефективно и кое е по-полезно за публиката и как рекламата (добре направена или не) в крайна сметка влияе на начина, по който ние като публика възприемаме един филм. В днешния случай ще пропусна да навлизам в тези размишления, защото смятам, че крайният продукт на Грешници влияе по един и същи начин без значение дали някой отива в киносалона напълно незапознат, или пък е проследил цялото развитие на филма. В този рядък случай смятам, че дори и маркетингът да направи много грешки, той пак работи, а единственото, което трябва да знаете всъщност е, че това е филм, сниман за голям екран, който има причина да се гледа на голям екран.
Грешници е новият филм на страхотно талантливия Райън Куглър, за когото това е първи напълно оригинален проект, който не е базиран върху истинска история или пък предишно съществуваща интелектуална собственост. Куглър пише и режисира филм, който е микс от жанрове и стилове, има много неща, които иска да каже и още повече, които иска да покаже и в крайна сметка създава точно типа кино, на което трябва да стискаме палци.
Историята ни запознава с близнаците Смоук и Стак (всъщност Илаяс и Илайджа) – гангстери, които се завръщат в родното си градче в Мисисипи през 1932 г. Те са живели в Чикаго, работили са за Ал Капоне, участвали са в Първата световна война, но се прибират в Мисисипи по времето на Джим Кроу, защото смятат, че е по-добре да се занимаваш с дявола, когото познаваш. Оказва се обаче, че макар и добре познати на целия град, богати, въоръжени и опасни, всъщност те ще се изправят, както пред предвидимото, така и напълно непознато зло, за което няма как да са подготвени.
Но всъщност Грешници не е филм за гангстери и за злото, той е филм за музиката и колко е важна тя за всяко едно общество, съществувало някога, но особено за чернокожите в Америка, които създават блуса, който впоследствие повлиява на цялата популярна музика на света. Братовчедът на Смоук и Стак се казва Сами Мур – син на проповедник, надарен с монументален талант, който обаче е разкъсван между желанието си да изпълнява блус и предупрежденията на баща си, че това е занимание, което рано или късно ще го срещне с дявола.
А също има и любовни истории, и братска връзка, и Ку Клукс Клан, и ирландски танци. Замислих се за Мики 17 – друг скорошен жанров филм на прекрасен режисьор, който има сякаш прекалено много неща да каже, използвайки жанровете си, но докато при Мики сякаш всички идеи просто бяха хвърлени заедно на екрана, тук смятам, че историята много по-добре успява да комбинира различните си елементи. Не перфектно, наистина, до голяма степен най-голямата слабост на филма е, че той на прекалено много места няма доверие в умението на публиката си да проследи многото му сюжетни и тематични нишки и отново и отново ни „захранва“ с обяснителни кадри на неща, които вече сме научили и видели, сякаш за да ни припомни за какво иде реч в конкретната сцена. Цялостно обаче смятам, че ако изключим тази прекомерна обяснителност, различните елементи на сюжета работят заедно в много по-добър синхрон, за да създадат една напълно оригинална и многопластова история, която включва в себе си разнообразие, но е вярна на всеобщата си идея.
Именно тази дълбочина и многослойност всъщност е най-впечатляващата и най-добрата страна на Грешници. Той започва с дълго поставяне на историята, оставя ни да опознаем героите му, светът, в който те живеят и различните взаимоотношения помежду им. До голяма степен първата му половина е един напълно приземен исторически разказ за герои, които просто живеят през 30те години в Мисисипи и имат различни проблеми. Тук едновременно се фокусираме върху двамата близнаци, изиграни просто безупречно от Майкъл Б. Джордан, който има помощ от страхотните костюми на Рут Картър, които отличават Смоук и Стак един от друг, но сам успява да изгради два напълно реализирани образа, които естествено си приличат, но и са напълно отличителни един от друг.
Дебютантът Майлс Кейтън пък, който е певец и изпълнител, но за първи път играе във филм, е невероятно важното музикално сърце на филма, което не може да бъде прехвалено. Защото това не е просто филм със страхотен саундтрак, дело на Лудвиг Горансон, това е филм за музика, който включва в себе си една от най-брилянтно замислените и реализирани сцени, които съм виждала на кино в последно време – сцена, в която важността на музиката през времето и пространството за всички хора по света, е показана по иновативен и безобразно красив начин, който ме накара да ликувам за изкуството, което виждам реализирано на екран.
Втората част на Грешници вече преминава към екшъна със свръхестествен елемент, който вече ни вкарва в територията на жанровото кино и докато филмът видимо се променя (дори и като кадровка), той продължава да изследва много от темите, поставени в началното, просто през друга призма. Тук вече имаме чисто забавният, вълнуващ елемент на битката със злото, която се уповава на всички предпоставки на жанра си, но пак успява да прокара тематичните си нишки между всичките кървища и адреналин. Джак О’Конъл е възхитителен в антагонистичната си роля, която също има повече нива, отколкото си личат на пръв поглед, които той успява да предаде с видимо удоволствие.
Грешници е тематично богат микс от жанрове, който има много различни елементи, не всеки един от които е реализиран наравно с другите. Той страда от подценяване на публиката, което едновременно дразни, а и разваля структурата му. Погледнати на кантар обаче, негативите му, макар и важни, са пренебрежими заради всички позитиви, които предлага. Това е един страхотно изглеждащ и звучащ, умен и оригинален филм, който едновременно успява да забавлява и да прикани към замисъл, да покаже прелестна актьорска игра и майсторско филмово изкуство, докато ни изпълва емоционално. Само можем да се надяваме повечето ни кино преживявания да са такива.
