Гледайте класиката „Последният човек“ на Ф. В. Мурнау с музика на живо
За трета поредна година Гьоте-институт България кани всички кинолюбители на прожекция с черно-бял филм на Фридрих Вилхелм Мурнау, представен с музикална импровизация на живо.
Събитието ще се състои на 25 януари, събота, от 17:00 часа в Дома на киното. Класическият ням филм на Ф. В. Мурнау от 1924 г., Последният човек, ще бъде представен в духа на традицията – с музикалнa импровизация на живо oт: Станислав Арабаджиев, пиано, синтезатор; Росен Захариев, тромпет, перкусии; и Владислав Мичев, бас тромпет, тромбон, синтезатор, перкусии.
Берлин, началото на ХХ век. Старият портиер на хотел „Атлантик“ дължи общественото си признаниe на разкошната си униформа: пред въртящата се врата на хотела той е горд служител, а на двора, сред съседите си, той е човек, на когото се възхищават. Всичко е твърде хубаво, за да е истина задълго…
Премиерата на Последният човек е през декември 1924 г. След тази студена вечер, преди точно 100 години, с един замах – актьор, режисьор и оператор – Емил Янингс, Ф. В. Мурнау, Карл Фройнд – стават световноизвестни. За 180 снимачни дни УФА, държавната продуцентска компания, предоставя на техниците и звездите си всички възможности, за да експериментират. Фройнд сваля камерата от статива, слага я на количка, в асансьор, завързва я около кръста си, за да може да заснема и най-малките движения. В Бабелсберг, известното филмово студио край Берлин, архитектът Роберт Херлт пък е построил високи декори за гениални перспективи. Сценарият на Карл Майер сякаш е написан по вече реализираните картини, а филмовият теоретик Зигфрид Кракауер определя финала като „дързък фарс“.
Мурнау иска от 40-годишния Янингс, прекарващ по два часа на ден в състаряващо го гримиране, да играе предимно чрез езика на тялото си. В целия филм отсъства почти изцяло нещо фундаментално за времето си – вътрешни надписи – мимическото богатство, буйната ексцентричност и физиката на Янингс са достатъчни. По-късно емигрира в САЩ, а през 1929 г. става първият в историята носител на „Оскар“ за най-добър актьор.
В англоезичния свят, може би неслучайно, филмът е известен със заглавието – Последният смях. Самият Алфред Хичкок пристига тъкмо навреме, за да наблюдава разгара на снимачния процес. По-късно той не спира да подчертава формиращото влияние на продукцията върху собственото му творчество. Бъдещите режисьори се учат от филма как да завладяват публиката с истории, разказани с чисто визуални средства. Според Кракауер е постигната немислимата дотогава форма на „поезия в картини“, излизаща извън стилистичните модели на експресионизма и на камершпила. Днес Последният човек се смята за крайъгълен камък в развитието на киното и за връх на германското нямо кино.
Част от филмите на Ф. В. Мурнау са изгубени за съвременния зрител, но той остава в историята като един от най-значимите германски режисьори от епохата на нямото кино. Революционната му работа с камерата и монтажа откриват напълно нови възможности за новата тогава филмова медия.
Продължителността на Последният човек е 90 минути, със субтитри на български език. Входът е свободен, но препоръчваме на всички да вземат предварително своите билети от касата на киното, за да си гарантират достъп до прожекцията. Капацитетът на залата е ограничен. Очакваме ви!
–-
Отбелязването на 100-годишнината от създаването на „Последният човек“ се вписва във вече утвърдената традиция на Гьоте-институт България, която започна през 2022 г. Тогава, по случай Коледните и Новогодишните празници институтът покани своите партньори, курсисти и приятели на прожекция на „Носферату. Симфония на ужаса“, а през 2023 г. на още една от легендарните ленти на Мурнау – „Фауст – германска народна легенда“. Всички прожекции са замислени в традиционния дух на представяне на нямо кино – с музикална импровизация на живо.
Повече за събитията от програмата на Гьоте-институт можете да намерите на техния сайт и във Facebook и Instagram. За регулярно получаване на културната им програма и информация за събития, можете да се абонирате за месечния им бюлетин тук.
