„В мрежата на любовта“ от Теса Бейли

Издателство Ибис представя „В мрежата на любовта“ от Теса Бейли

Съвременна романтична комедия, която ще ви накара да се усмихвате замечтано и да вярвате в любовта! 

Когато Хана Белинджър среща за първи път ловеца на раци Фокс Торнтън в малкото рибарско градче Уестпорт, тя вижда в него единствено безгрижния флиртаджия. Скоро обаче открива, че се наслаждава на компанията му и иска да бъдат просто приятели. А Фокс я харесва твърде много, за да рискува да я загуби заради една краткотрайна авантюра. Така започва тяхното приятелство, което продължава в съобщения и разговори въпреки разстоянието, което ги дели.

Работата на Хана като филмов асистент я отвежда отново в Уестпорт и тя се настанява в стаята за гости на Фокс. И докато двамата се опитват да запазят отношенията си чисто приятелски, между тях започват да се развиват по-дълбоки чувства.

Фокс не може да спре да си фантазира за това какво би било да се събужда до нея всяка сутрин, а помощта, която ѝ оказва, за да спечели вниманието на друг мъж, е истинско мъчение за него. Но може би, ако успее да се пребори с вътрешните си демони и да се разкрие напълно, тя в крайна сметка ще избере него…

ОТКЪС

Пролог

15 септември

ХАНА (18:00): Ей, Фокс?

ФОКС (22:20): Да.

ХАНА (22:22): Хана е. Белинджър. Взех номера ти от Брендан.

ФОКС (22:22): Хана. Мамка му. Прощавай, щях да ти пиша по-рано.

ХАНА (22:23): Няма проблем. Странно ли е, че ти пиша?

ФОКС (22:23): Никак даже, Луничке. Без проблеми ли се приб-ра в Ел Ей?

ХАНА (22:26): Без драскотина. Вече ми липсва онзи специфичен рибен аромат на Уестпорт (майтапя се само отчасти). Както и да е, исках само да ти благодаря за плочата на „Флийтуд Мак“, която си оставил на прага на сестра ми. Наистина не беше необходимо.

ФОКС (22:27): Няма проблем. Виждах, че я искаш.

ХАНА (22:29): Как позна? Да не би да беше по това, че открито ревах, когато я оставих на изложението? J

ФОКС (22:30): Това ми подсказа. J

ХАНА (22:38): Е. Иска ми се да можеше да я чуеш на живо. Магична е.

ФОКС (22:42): Може би някой ден.

ХАНА (22:43): Може би. Благодаря ти отново.

ФОКС (23:01): Не беше нужно да си пишеш фамилията. Има само една Хана.

ХАНА (23:02): Съжалявам, не мога да кажа същото. Познавам няколко с името Фокс. J

3 октомври

ФОКС (16:03): Ей, Хана

ХАНА (16:15): Хей! Какво става?

ФОКС (16:16): Току-що се върнах в пристанището след 3 дни в открито море.

ФОКС (16:18): Знам, че изглежда глупаво, но си добре, нали?

ХАНА (16:19): Ами терапевтът ми вероятно би казал, че това е спорно. Но физически съм цяла. Защо?

ФОКС (16:20): Просто странен сън. Нз… Сънувах, че си изчезнала. Или си се загубила?

ХАНА (16:25): Не е било сън. Прати хеликоптер.

ФОКС (16:25): J

ФОКС (16:26): Рибарите не игнорират сънищата, които сънуват, когато са на вода. Понякога не са нищо, а друг път са предупреждение.

ХАНА (16:30): Ако някой се тревожи в това приятелство, това съм аз. Гледала съм „Перфектната буря“.

ФОКС (16:32): Значи в този сценарий аз съм Уолбърг?

ХАНА (16:33): Зависи. Добре ли изглеждаш в бели боксерки?

ФОКС (16:34): И още как, мило.

ФОКС (16:40): Значи това е приятелство?

ХАНА (16:45): Да. На борда ли си? (закачки с риболова, ще ги има)

ФОКС (16:48): Аз… да. Значи мога да ти пиша, когато поискам?

ХАНА (16:50): Да.

ФОКС (16:55): Добре тогава.

ХАНА (16:56): Добре тогава.

22 октомври

ФОКС (22:30): Ей, Луничке. Какво правиш?

ХАНА (22:33): Здрасти. Нищо особено. Как разбираш, ако имаш спукана гума?

ФОКС (22:33): Какво става??

ХАНА (22:35): Колата ми издаваше странен звук, така че отбих. Ще отида да проверя дали гумата е спаднала.

ФОКС (22:35): Хана, минава десет часът вечерта. Стой в колата. ЗАКЛЮЧИ ВРАТИТЕ и се обади на пътна помощ.

ХАНА (22:36): Добре… Но не знам как да им опиша къде съм. Една от гримьорките в работата правеше спиритически сеанс. Мисля, че съм в Лос Фелиз?

ФОКС (22:37): Не знаеш къде си? Това е сънят ми. Случва се. Беше предупреждение.

ХАНА (22:39): Стига. Няма начин.

ФОКС (22:40): Току-що си била на спиритически сеанс, нямаш право да бъдеш скептична.

ХАНА (22:41): Знаеш ли, прав си.

ФОКС (22:42): Намери местоположението си на телефона и се обади на пътна помощ.

ФОКС (22:43): Моля те.

ХАНА (22:45): Толкова защитнически ли се държиш с всичките си приятелки?

ФОКС (22:48): Ти си единствената, която имам.

ХАНА (22:49): Добре. Обаждам се на пътна помощ.

ФОКС (22:49): J

22 ноември

ХАНА (00:36): Буден ли си?

ФОКС (00:37): Напълно.

ХАНА (00:38): Сам ли си?

ФОКС (00:38): Да, Хана. Сам съм.

ХАНА (00:40): Да си пуснем Leaving on a Jet Plane едновременно и да го слушаме заедно.

ФОКС (00:41): Чакай. Трябва да я сваля.

ХАНА (00:42): Убиваш ме. J

ФОКС (00:42): Съжалявам, телефонът ми не е музикална енцик-лопедия като твоя. Защо тази песен?

ХАНА (00:44): Нз. Липсва ми сестра ми. Малко съм се разчувствала. Виждал ли си я из града?

ФОКС (00:45): Виждал съм червилото ѝ по яката на Брендан. Брои ли се?

ХАНА (00:47): Ето защо досаждам на теб, а не на нея. Не искам да им спукам балона на блаженството.

ФОКС (00:48): Не ми досаждаш, Луничке. Добре, готова?

ХАНА (00:48): Да. Давай.

ФОКС (00:51): Направо е откачено колко по-добра е тази песен, отколкото си спомням. Защо не я слушам през цялото време?

ХАНА (00:52): Вече можеш. Не е ли невероятно?

ФОКС (00:53): Аха. Може ли аз да избера следващата?

ХАНА (00:55): Ооо. Добре. Какво си ми приготвил, Пауне?

ФОКС (00:57): Нещо, което да те развесели. Имаш ли „Сизър Систърс“ в този телефон енциклопедия?

ХАНА (00:58): Студийни албуми или на живо? „Да“ и на двете.

ФОКС (00:59): Божичко, трябваше да се досетя. Пусни I Don’t Feel Like Dancin‘ след 3… 2… 1…

1 януари

ФОКС (00:01): Честита Нова година.

ХАНА (00:02): И на теб! Дано ти донесе раци.

ФОКС (00:03): J Някакви новогодишни обещания?

ХАНА (00:07): Обичайно бих казала „не“. Но искам да поемам повече рискове тази година. Да бъда по-забележима в работата, нали разбираш? Не ми подражавай. Ти вече си НА МАКСИМУМА по отношение на рисковете на работното място.

ФОКС (00:09): Как иначе ще намеря раци?

ХАНА (00:10): В ресторанта, като нормален човек.

ФОКС (00:10): Винаги си поръчвам пържола.

ХАНА (00:11): На това му се казва ирония.

5 февруари

ФОКС (9:10): Тук вали. Предложи ми нещо мрачно за слушане.

ХАНА (9:12): Хмм. „Нашънъл“. Започни с Fake Empire.

ФОКС (9:14): Пускам. Имаш ли планове за този уикенд?

ХАНА (9:17): Всъщност не. Родителите ми са в Аспен, така че къщата е само моя. Напоследък често е така. Все очаквам Пайпър да изскочи иззад ъгъла, наплескана с маска с въглен.

ФОКС (9:18): Жените слагат въглен на лицата си?

ХАНА (9:20): Това не е нищо. Има такова чудо като охлювена терапия за лице. J

ФОКС (9:21): Божичко. Просто ще се престоря, че никога не съм го чувал.

ХАНА (9:28): А ти имаш ли планове за уикенда? Наминаване към Сиатъл?

ФОКС (9:35): Това винаги е възможно.

ФОКС (9:36): Но днес е рожденият ден на майка ми. Може просто да мина да ѝ дам цветя и да я поздравя.

ХАНА (9:38): Ти си добър син. Тя идва ли някога да те види в Уестпорт?

ФОКС (9:45): Не. Не идва.

ФОКС (9:46): Благодаря за песента, Луничке. Ще ти пиша пак.

14 февруари

ХАНА (18:03): Честит Свети Валентин! Правиш ли нещо специално?

ФОКС (18:05): Господи, не. Предпочитам да се запаля. J

ФОКС (18:09): Ами ти? Правиш ли нещо специално?

ХАНА (18:11): Да, сър. На среща съм.

ФОКС (18:11): С кого??

ХАНА (18:15): Със себе си. Много е чаровна. Може би е избраната.

ФОКС (18:16): Дръж това момиче. То е от вида, който можеш да заведеш у дома при майка си.

ФОКС (18:20): Искаш ли да си на среща? С някого освен себе си?

ХАНА (18:23): Нз. Няма ли да е тъпо? За съжаление, типът мъж, по който си падам, вероятно би определил целия този празник като комерсиален трик. Или щеше да ми купи мъртви рози, които да представляват злините на консуматорството. J

ФОКС (18:26): Това е доста специфичен тип. Да не говорим за увлечението ти по онзи режисьор? Сергей, нали?

ХАНА (18:28): Да. Сестра ми обича да ме дразни, че копнея за гладуващи творци.

ФОКС (18:29): Харесваш ги мрачни и драматични, а?

ХАНА (18:30): Внимавай! Ще ми докараш оргазъм.

ФОКС (18:30): Ако това беше планът, скъпа, вече щеше да си преживяла два.

ФОКС (18:33): Мамка му, Хана. съжалявам. Не трябваше да го пиша.

ХАНА (18:34): Не, аз започнах първа. Обвинявай за това единствената чаша вино, която съм изпила. #неносянапиене J

ФОКС (18:40): Освен да е мрачен и драматичен… какво прави един мъж твой тип? Какво в крайна сметка ще направи един мъж Единствения?

ХАНА (18:43): Мисля, че… ако може да намери причина да се смее с мен през най-лошите дни.

ФОКС (18:44): Това звучи като обратното на твоя тип.

ХАНА (18:45): Да, нали? Сигурно е от виното.

ХАНА (18:48): Той ще трябва да има шкаф, пълен с плочи, и нещо, на което да ги пуска, разбира се.

ФОКС (18:51): Е, очевидно.

28 февруари

ФОКС (19:15): Как мина денят ти?

ХАНА (19:17): Носеше ми същото усещане като Fast Сar на Трейси Чапман.

ФОКС (19:18): Тоест… носталгично?

ХАНА (19:20): Да. Леко тъжно. Мисля, че ми липсва Уестпорт?

ФОКС (19:20): Тогава ела.

ФОКС (19:23): Ако искаш.

ХАНА (19:25): Как ми се иска! Но току-що започнахме кастинг за нов филм. Не е добър момент.

ФОКС (19:27): Спази ли новогодишното си обещание? Да поемаш повече рискове в работата?

ХАНА (19:28): Още не. Но действам по въпроса.

ХАНА (19:29): Сериозно. Съвсееем скоро.

ФОКС (19:32): Тук ти напомням, че първия път, когато се срещнахме, се беше изправила срещу капитан на кораб, два пъти по-голям от теб, готова да го разкъсаш крайник по крайник, задето крещи на сестра ти. Ти си силна. J

ХАНА (19:35): Благодаря за напомнянето. Ще стигна дотам. Просто… синдром на самозванеца, предполагам. Например какво ме кара да си мисля, че съм квалифицирана да правя филмови саундтраци?

ФОКС (19:37): Разбирам го този синдром на самозванеца.

ХАНА (19:37): Така ли?

ФОКС (19:38): Само ако можеше да ме чуеш как се смея.

ХАНА (19:39): Аз… ще ми се да можех. Да те чуя как се смееш.

ФОКС (19:40): Да. И аз нямам нищо против да чуя теб.

ХАНА (19:45): Как мина твоят ден, Пауне?

ФОКС (19:47): Работих на кораба със Сандърс, така че слушах сума ти Спрингстийн.

ХАНА (19:49): Работни момчета. Изкарващи пари! Потящи се по дънки! С бандани в джобовете! J

ФОКС (19:50): Сякаш си била до нас.

8 март

ХАНА (8:45): Ехо. Мисля, че си на кораба.

ХАНА (8:46): Надявам се, че си в безопасност.

ХАНА (9:02): Когато си в морето и не можеш да ми пишеш, наистина я забелязвам.

ХАНА (9:03): Липсата ти.

ХАНА (9:10): Радвам се, че сме приятели. Това е всичко, което неловко се опитвам да кажа.

ХАНА (9:18): Ако ме сънуваш този път, опитай да сънуваш, че мога да летя или да ставам невидима. Или че най-добрата ми приятелка е Шер. Това е много по-готино от спукана гума.

ХАНА (9:19): Не че предполагам, че редовно ме сънуваш.

ХАНА (9:26): Аз не те сънувам толкова често, разбира се. Така че.

ХАНА (9:39): Както и да е. Ще се чуем скоро!

Cineboom.bg